Средното царство
- Автор: Уингроув Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Средното царство». Краткое содержание книги:
Хан се умълча за миг и се загледа в пълната със сенки стая. Светлината на фенерите хвърляше отблясъци в тъмната му коса. После той се обърна и погледна Юан в очите.
— Знаеш ли, ти ти, мислех си…
Ли Юан се усмихна на обръщението. Означаваше „малко братче“. Но между тях то звучеше по особен начин. Като знак за обич.
— ТИ да мислиш?!
Хан Чин се усмихна и отново отмести поглед — лицето му имаше по-замислен израз от обикновено.
— Виж всичко това. Напълнило е тази зала и още пет. Чак преливат. И все пак, ако трябваше да прекарам целия си живот просто в разглеждане на тези неща — да ги вдигам, да ги докосвам… — той поклати глава и сведе очи. — Изглеждат някак си прахосани. Аз не бих могъл да разгледам и половината, нали?
За миг помълча, после остави кончето.
— Какво ли няма тук!
Ли Юан се вгледа в брат си. — Значи, това място потиска и тебе. Оглеждаш се и мислиш: колко приличаме и ние на АИ ХСИН ЧИЯО ЛО — манджурците — и все пак — колко сме различни. Но после се питаш: различни в какво? И започваш да се тревожиш да не те споходи същата съдба. — Усмихна се, по гръбнака му пробягна лека тръпка. — О, Хан Чин, колко те обичам заради това, че си способен да се тревожиш. Това ще ти помогна да станеш добър Танг — защото така остро усещаш, че си отговорен. Не се променяй, скъпи ми големи братко. Никога не забравяй своите тревоги, защото те — това си ТИ, това е всичко истински добро в тебе.
Хан Чин се бе преместил. Сега разглеждаше един от големите гоблени, закачени, на страничната стена. Ли Юан се приближи и застана до него. За миг и двамата мълчаха и гледаха яркоцветния пейзаж на неравната, колеблива светлина. После Хан коленичи и обгърна с ръце раменете на Юан.
— Знаеш ли, Юан, има моменти, когато ми се иска да не съм наследник — гласът му бе стихнал до шепот. — Понякога искам просто да се откажа от всичко това и да бъда нормален човек. Разбираш ли?
Ли Юан кимна.
— Разбирам те достатъчно добре. Ти си като всички хора, Хан. Най-много искаш онова, което не можеш да имаш.
Хан помълча за миг, после поклати глава.
— Не. Не ме разбра. Искам, защото го искам. Не защото не мога да го имам.
— Ами Фей Йен? Какво ще кажеш за Фей Йен? Би ли се отказал от нея? Би ли се отказал от коня си? От прекрасните си дрехи? От дворците извън Града? Наистина ли би се отказал от всичко това?
Хан се взря напред с неподвижно лице.
— Да. Понякога си мисля, че бих могъл.
Ли Юан се обърна и погледна брат си в лицето.
— А аз понякога си мисля, че си луд, големи братко. Светът е твърде сложен. Няма да е толкова просто за тебе. Пък и без това никой никога не получава онова, което наистина иска.
Хан се извърна и се втренчи в него.
— Ами ТИ какво искаш, ти ти?
Ли Юан сведе очи, бузите му леко поруменяха.
— Трябва да вървим. Татко ще ни търси.
Хан Чин се изправи и загледа Ли Юан, който вървеше между масите към голямата порта, следван от прислужника с фенера. Не — помисли си той. — Изобщо не ме разбираш, малки братко. Веднъж да не усетиш накъде бия.
Тази мисъл бе покълнала в съзнанието му през последната година. Отначало беше фантазия — нещо, с което се забавляваше от време на време. Но сега, днес, тя му изглеждаше съвсем ясна. Щеше да се откаже. Щеше да застане долу и да коленичи пред по-малкия си брат.
Защо не? — помисли си той. — Защо ТРЯБВА да съм аз?
Значи ще е Ли Юан. Хан се усмихна и кимна на себе си. Да. Така ще бъде. Ли Юан ще бъде Танг, а не Ли Хан Чин. И ще бъде велик Танг. Може би най-великият от всички. И той, Ли Хан Чин, ще се гордее с него.
Да. Така ще бъде. Той ще настоява да бъде така.
Мария Кренек се поклони раболепно — съпругът й, Йозеф, вече се бе придвижил напред.
— Дълбоко съжалявам, госпожо Ю. Мъжът ми днес не е на себе си. Сигурна съм, че нищо не искаше да каже.
Госпожа Ю вдигна вдървено ръка. Лицето й бе почерняло от гняв. Освободи по-нисшестоящата жена и се обърна към двамата придружаващи я мъже.
— Как смее да зяпа така през мен, все едно, че не ме познава! Ще се погрижа това високомерно копеле да бъде лишено от прилична компания! Ще го дръпна няколко нива по-надолу. Брат му като е представител на Марс, той си мисли, че може да обижда когото си ще! Е… Ще видим!!!
Мария отстъпи назад, ужасена от чутото. Не си струваше да ставаш враг на госпожа Ю. Тя имаше достъп до Низшите семейства. Събиранията й бяха важна част от живота Горе, а самата тя бе средството, чрез което двама мъже можеха да се съберат за взаимна облага. Тя бе унищожавала и по-големи клечки от Йозеф Кренек, а сега щеше да унищожи и него.