Средното царство

— Добре. Тогава покажи ни някоя от специалните стаи. Искам да демонстрирам на главния съветник на Танга какво сме подготвили.

Капитанът се поколеба, понечи да каже нещо, после се поклони отново.

— Разбира се, сър. Моля, последвайте ме…

Отидоха при една от по-големите порти. Стъпалата водеха навътре. Зад завесата имаше богато тапициран стол. Около стола бе подредена цяла изложба от най-съвременна медицинска апаратура.

— Впечатлен съм — Шепърд започна да разглежда и да докосва различните уреди като познавач. — Всичко е много добре изпипано.

Генералът кимна на медицинския техник, побързал да се присъедини, и без всякакви церемониалности започна да се съблича. — Аз ще мина пръв. После ти.

Шепърд се усмихна.

— Разбира се.

Иззад завесата се чу леко съскане, след това — звук от въртящо се колело.

— Сега сме затворени тук, вътре. Ако излезе, че не съм онзи, който твърдя, че съм — ако съм фалшив, — цялата кабина се изпълва със силно токсичен газ.

Шепърд се засмя.

— Тогава се моля да си този, който твърдиш, че си. Толонен кимна, смъкна панталона си, после свали и оръфаните си долни гащи.

— Доста интересни белези имаш, Кнут.

Толонен погледна надолу и се засмя.

— О, да. Вярвай или не, но това го имам от една жена. Тигрица си беше — усмихна се и погледна Шепърд в очите. — Е, това беше много, много отдавна. Вече минаха четиридесет години оттогава.

Седна в креслото и се остави да го омотаят с жици. После му взеха отпечатъци, провериха ретината му и взеха проба за генотип.

Генералът погледна спокойно Шепърд.

— Ако са като копието на Еберт, тези няколко теста ги хващат. Както и да е, докато проверяваме за копия, проверяваме и за други неща: психологическо индоктриниране и наркотици.

— Сигурно на Клаус не му е било много лесно.

— Прие го много зле.

Шепърд отмести поглед за миг.

— Сигурно не е лесно да гледаш самия себе си в подобно състояние. Мъртъв. Отворен като чувал с месо. Собственото ти лице — побеляло и студено.

Толонен помълча за миг, после кимна сериозно.

— Да. Както и да е…

Техникът чакаше, заслушан в разговора им. След това придърпа над главата на генерала голяма куполообразна машина.

Толонен обясни:

— Това е, общо взето, мозъчен стимулатор. Но е пренастроен, за да наблюдава как отговаря тялото. Прожектира ми образи — холограми на членовете на Върховните фамилии — и наблюдава скоростта на пулса и ударите на сърцето ми. Всички отклонения от нормата се регистрират на този екран.

Той протегна ръка към машината, докато техникът я нагласяваше около главата му, и потупа малкото черно екранче.

— Освен това извършва и пълно сканиране на мозъка.

Шепърд го погледна замислено.

— Както казах — много изпипано. Ако има още едно от онези, няма как да не го хванем.

Генералът не отговори. Тестът бе започнал. Техникът погледна нервно Шепърд, после отново се загледа в мониторите. Шепърд изведнъж разбра. Ако откриеха и едно копие, то веднага щеше да бъде неутрализирано. Това беше добре. Но онзи нещастен техник, който се случеше в предпазната стая заедно с него, също щеше да бъде неутрализиран.

— Не трябва да се безпокоиш — увери го Шепърд. — Съмнявам се да съществуват и други.

Вън, зад огромните стени на Града, слънцето тъкмо изгряваше над Пей Чин. Новият ден — денят на сватбата на Хан Чин — бе започнал.