Ключът на смелостта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на смелостта». Краткое содержание книги:
„Да знаеш кога да оставиш меча — спомни си Зоуи. — И кога да се бориш“ Вдигна глина.
— Той ми даде меч и аз го използвах. Помогнах да спасението на децата му. — Завъртя се в кръг и се вгледа в лицата на приятелите си, на семейството си. — Всички в тази стая поеха рискове за тяхното избавление и завръщане у дома. Това е единствената отплата, за която моля. Ако е добър крал и баща, ще я получа.
Отекна тътен, не само навън, а сякаш и в стаята. Къщата се разлюля и пламъците в камината се издигнаха.
— Мили боже. — Дейна преглътна с мъка и хвана ръката на Джордън. — Надявам се това да означава „да“.
Със сподавен вик, Роуина се притисна към Пит. Думите, които изрече, бяха на непознат език, пропити с вълнение, както и неговият отговор.
На лицето му се изписа съвършено спокойствие, преди да го зарови в косите й.
— Бих казал, че е голямо „да“, реши Джордън. — Наистина си непоколебима жена, Зоуи.
— Така е. — Тя взе чашата си и с удивление видя, че ръцете й треперят. — Ура.
— През всичките години, откакто съм тук — тихо заговори Пит, — в безкрайните часове и дни, изпълнени с копнеж по дома, не предполагах, че нещо от този свят ще ми липсва. Ти ще ми липсваш. — Без да се отдели от Роуина, той се наведе и целуна Зоуи. — Всички ще ми липсвате.
— Няма да ви забравим. — Роуина се отдръпна от него и направи грациозен реверанс, а след това се засмя, когато Мо дотича да я близне по лицето. — Ще ми липсват много неща. Пази ги, безстрашен красавецо. — Наведе се и го целуна по носа. — Грижете се един за друг. Боговете са благодарни на всеки от вас. — Изправи се и чаровно се усмихна. — Сестри, братя. Приятели. Имате нашата благословия.
Подаде ръка на Пит. Пръстите им се преплетоха и двамата изчезнаха.
На следващия ден, в шест и четиридесет и пет следобед. Дейна заключи вратата на „Малки удоволствия“. Обърна се, усмихна се на приятелките си и се отпусна на пода.
— Сигурни ли сме, че всички са си тръгнали и сме сами тук? — попита Зоуи.
— Сами сме — увери я Малъри.
— Господи! — извика тя и подскочи от радост. — Успяхме!
— За един ден станахме най-известната фирма в града — обади се Дейна от пода. — Никога в живота си не съм била толкова уморена. Мога да заспя тук и да не помръдна, докато стане време да отваряме утре сутринта.
— Вече сме хит. Видяхте ли? — Малъри затананика и направи пирует. — Всичко потръгна точно както се надявахме. Една от клиентките ти за маникюр купи стъклена купа.
— А две от твоите клиентки дойдоха да запишат часове за пълен пакет процедури за тяло.
— Продадох книги на всички жители на този град — извика Дейна и опря чело на коленете си.
— Мисля, че всеки от тях после мина през галерията ми и накрая през салона на Зоуи. Много им хареса. Колко пъти днес чухте хората да казват, че всичко тук е прекрасно, че е забавно и че откриването на този център е най-хубавото нещо, което се е случвало във Вали?
— Безброй много. — Дейна вдигна глава. — Ще имам нужда от още една помощничка. С Джоана едва смогваме.
— Отново трябва да поръчам продукти. — Зоуи хвърли поглед към горния етаж. — Не е зле още сега да съставя списък.
— Стига работа за днес. — Малъри хвана ръката й. — Ще празнуваме. В кухнята има шампанско.
— През последните три месеца изпих повече шампанско, отколкото през целия си живот. — Дейна въздъхна. — Но защо не? Кой ще ме отнесе до там?
Зоуи и Малъри подадоха ръце и й помогнаха да се изправи.
— Слава Богу, че тази вечер не се налага да готвя. Остана предостатъчно храна от снощи. Нямам търпение да разкажа на Брадли и Саймън за днес. Това, което видяха сутринта, беше нищо.
— Дано успея да придумам Джордън да поразтрива краката ми поне час.
Когато влязоха в кухнята, Дейна пъхна глава в хладилника за шампанското.
— Не забравяйте, че в неделя започваме да обсъждаме плановете за сватбите. Февруари е по-близо, отколкото мислите.
— Да си дадем малко почивка. — Дейна извади бутилката. — Какво си донесла, Зоуи?
— Беше на плота. — Държеше кутия, увита в лъскаво фолио и вързана със златиста панделка, на която висяха три златни ключа. — Нали не е от твоите опаковки, Малъри?
— Не. Но е красива, трябва да разбера откъде е. Не прилича на нещо забравено от мой клиент.
— Може би някой от мъжете се е промъкнал да ни остави подарък — предположи Дейна и побутна кутията, преди да посегне към чашите. — Много мило.
— Има само един начин да разберем. — Зоуи внимателно започна да разтваря фолиото по ръбовете. — Сърце не ми дава да го разкъсам. Твърде красиво е.