Ключът на смелостта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на смелостта». Краткое содержание книги:
— Мисля, че целта му е била да бъда сама срещу него, когато се опитва да ми внуши, че съм неудачница.
— Струва ми се, че не я е постигнал.
— Признавам, че напипа слабото ми място. Но не е първият, успял да го открие, и вече съм се научила да се защитавам. Направи го, защото се страхува, че съм близо до ключа. Знае, че мога да го победя. Затова първо използва моята неувереност и чувствата ми, а после се опита да ме подкупи. Не се получи и това здравата го ядоса.
— Очевидно. — Малъри се приближи и леко докосна синината на лицето й. — Ударил те е доста силно.
— Може би, но той определено изглежда по-зле. — Зоуи гордо вдигна глава. — Още миг и щях да го сритам в топките. Ако има такива. Нараних го, а Брадли го победи. Тръгна си с подвита опашка. Днес е щастливият ми ден. — Срещна погледа на Малъри и въздъхна. — Зная. Не ми остава много време. Иска ми се да фуча като обезумяла из тази къща и да обърна всичко.
наопаки, докато не намеря ключа. Но това не е отговорът. Не зная какъв е, но не е този. Ще приготвя хубава празнична вечеря за всички ви, защото мястото ми на Деня на благодарността е сред вас Безкрайно благодарна съм, че ви срещнах.
Дейна остави ножа за белене.
— Все пак и той те е ядосал.
— Може би — призна Зоуи. — Засегна ме там, където боли най-много. Бедното момиче Зоуи Маккорт, забременяло от първия младеж, който й се е усмихнал. Напуснала училище, за да спестява пари за памперсите на бебето, което ще отглежда сама Как може да си въобразява, че ще постигне нещо значимо? — Сложи картофите в тенджера — Убедена съм, че мога. Да пийнем вино.
— Ето, че си дойдохме на думата.
Дейна се спогледа с Малъри зад гърба й, но извади бутилка „Пино Гриджо“.
— Има и друго, което съм твърдо решена да сторя днес, освен да приготвим и изядем заедно вечерята. Не що, което трябва да споделя, но след като го обмисля. — Сложи чашите на масата и озадачено наклони глава, когато погледна през прозореца и видя Брад и Саймън да вървят по една от криволичещите пътеки между храстите в градината към гората — Какво правят там, за бога?
Дейна сложи ръка на рамото й, когато се наведе да налее виното.
— Мога да ти кажа какво не правят. Не белят картофи.
— Какво носи той? — Зоуи вяло повдигна чашата си и се вгледа в тях от по-удобен ъгъл. Синът й танцуваше около Брад, а кучетата тичаха напред-назад в очакване на игра. — Прилича на… господи.
Бе смаяна, когато Брад закачи хранилката за птици на един от красивите декоративни храсти и повдигна Саймън, за да сипе семена в отвора.
— Господи — повтори тя.
Като насън остави чашата и тръгна към вратата. Излезе навън.
— Какво я прихвана? — запита се Дейна.
— Нямам представа. — Малъри едва не заби нос в стъклото на прозореца и се усмихна. — Какво е това? Закачат някакъв ботуш на клон.
Зоуи не се сети да вземе яке, но не усещаше брулещия вятър. Смехът на Саймън, който играеше с кучетата, стопляше сърцето й и сякаш разсейваше студа.
Брад бе застанал на пътеката с ръце в джобовете и усмихнато гледаше хранилката. Когато чу стъпките й, той се обърна и я поздрави.
— Какво мислиш?
Бе помогнала на Саймън да превърне лъскавия червен каубойски ботуш в хранилка за птици. Бе направлявала ръката му, докато изрязваше отвор в кожата, и бе гледала как измерва парчетата шперплат за малкия наклонен покрив.
Помнеше колко бе горд с творението си и доволен, че никой друг в класа няма да има като неговата хранилка.
Беше й казал, че ще я закачат в задния двор у дома, когато получи оценка и си я вземе обратно.
„У дома“, помисли си тя.
— Саймън ти я е подарил? — плахо попита Зоуи.
— Да. Получил е „отличен“.
— Да, зная.
— Решихме… Защо си излязла без палто?
С въздишка на раздразнение, Брад свали якето си и я накара да пъхне ръцете си в меките кожени ръкави.
— Видях ви през прозореца на кухнята. Видях те да закачаш това нещо в красивата градина зад красивата си къща.
— Добре. — Явно озадачен, той сви рамене. — Е, и?
— Подарил ти е хранилката си за птици, а ти я закачи. — В гърлото й напираха сълзи. — Брадли, сигурно е най-смешното нещо, което си виждал в живота си. Стар ботуш с дупка. Ще го виждаш винаги, когато погледнеш през прозореца, както и всеки, който дойде в дома ти.
— Това е идеята. — Отдръпна се назад и лицето му засия — Страхотна гледка.
— Брадли, ще те попитам нещо. Тази сутрин след онова, което се случи, реших, че трябва да го изрека. Но исках първо да поговоря със Саймън и… — Отново погледна хранилката и се усмихна. — Очевидно няма нужда да му обяснявам. Той вече е направил избора си.
— Какво искаш да ме попиташ?