Ключът на смелостта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на смелостта». Краткое содержание книги:
„И боговете дишат — помисли си Зоуи. — Но и умират“.
Стисна ръката й и погледна към Пит, който падна на едно коляно, завъртя се и на косъм избегна смъртоносен удар.
— Помогни ми — промълви Зоуи. — Помогни ми да го спра.
Повдигна главата на Роуина от снега и я разтърси, докато Брад се бореше да проникне през стената.
Ако успееше да свести Роуина, нейната сила щеше да се слее с тази на Пит и да спечелят битката. Не желаеше да използва снега, създаден от Кейн, и затова се довлече до реката да загребе вода. На повърхността се открои отражението на младата жена-воин с нейното лице.
— Помогни ми — каза ти отново и потопи ръка във водата.
Когато я извади, държеше в нея меч.
Сребърното острие проблесна на слабата светлина и звънът му се сля със свиренето на вятъра. Излъчваше сила, чиста като пода та.
Зоуи стисна дръжката с две ръце и се изправи. Втурна се напред с вдигнат меч. От гърлото й се изтръгна боен вик, сякаш не бе нейният глас. Накара Кейн рязко да се обърне.
Раздра стената с меча и премина през нея. Проблесна ореол от светлина, като при късо съединение. В главата й звучаха хиляди писъци, а кожата й пареше. Когато Кейн замахна да нанесе удар, заби острието право в сърцето му.
Земята се надигна под краката й. Раменете й потръпнаха от внезапния студ. Проследи промените в изражението му — ярост, изумление и дори страх. Цветът на очите му стана искрящо червен, кожата му провисна, бузите му хлътнаха и илюзорната му красота напълно изчезна.
Косите му посивяха и се превърнаха в редки, проскубани кичури, а устните му изтъняха и оголиха зъби, остри като саби.
Въпреки че залиташе от напрежение, Зоуи здраво задържа меча в ръката си, когато той падна. Задъхана, застана надвесена над него и видя смъртта на един бог.
Мъглата го погълна, или той нея, докато не остана нищо друго, освен сянката му върху снега, който изведнъж се стопи. Тя се подпря на меча, забит в пръстта.
— Добре се биеш, мамче — промълви Пит с треперещ от болка глас, коленичи пред нея и целуна ръката й. — Дължа ти повече от живота си.
— Роуина… Зле е.
— Ще се погрижа за нея. — С очевидно усилие, Пит се изправи и се усмихна, когато Зоуи му подаде меча. — Принадлежи на теб — каза той и приклекна до любимата си.
— Зоуи. — С кръв и следи от дим по лицето, Брад се приближи, докосна косите и страните й и със сподавен вик я прегърна. — Зоуи.
— Добре съм. Ти си ранен. Боли ли те? Саймън.
Притисна я по-силно и спря опита й да се отскубне.
— В безопасност е, уверявам те. Погрижих се за него, преди да дойда. Имай ми доверие.
Зоуи остави меча да падне от ръцете й и отвърна на прегръдката му.
— Вярвам ти с цялото си сърце.
Двадесета глава
Плановете й за големия американски празник бяха други, но сега й се струваше уместно да го отпразнуват в „Уориърс Пийк“.
Подробностите по превозването на всичко и довършването на приготовленията й помогнаха да се успокои. Бе очаквала първата точка в дневния ред да бъде завъртането на ключа, но Роуина имаше други идеи.
— Това е важен ритуал за теб и приятелите ти. — Подреждаше съдове на масата в голямата трапезария. — Трябва да бъде тържествен.
— Ще си устроим истинско пиршество — отбеляза Зоуи. Не можа да се сдържи и погали косите й. — Не е нужно да правиш това. Все още изглеждаш малко бледа. Ще се справим и без твоя помощ. Защо не легнеш да си починеш?
— Искам да участвам в подготовката. — Роуина замислено прокара пръст по ръба на една чиния. — Имам нужда от време да се опомня и трябва да бъда заета с нещо, докато овладея мислите си. Сигурна съм, че разбираш.
— Да, напълно.
Изненадана и трогната, Зоуи потърка ръката й, когато се наведе към нея.
— За миг помислих, че всичко е загубено. Яростта и омразата му вдъхваха такава сила. Не бях подготвена да се сблъскам с нея. Може би не е било възможно да се подготвя. Всичко, което зная, всичките ми способности… не бяха достатъчни, за да го спра. Дори Пит би могъл да загуби.
— Все пак ние победихме.
— Получих урок по скромност.
— Роуина, тя ми даде своя меч. Как стана това?
— Както аз подцених силата на Кейн, така и той е подценил силата на краля. Мъдростта и търпението му. Кралят ти даде меча на Кайна чрез образа й. — Роуина продължи да подрежда масата. — Вече ми е позволено да видя това. Зная какво става в моя свят. Войната там никога не е преставала. Кейн е черпил мощ, докато ние търсехме избраниците тук. Съюзил се е със силите на мрака, продал е собствената си душа за власт и последователите му са използвали интриги, за да карат краля и верните му воини да мислят само за съхраняването на крехкия баланс отвъд Завесата.