Ключът на смелостта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на смелостта». Краткое содержание книги:
— Да приключим с деловата страна — настоя Пит. — Сумите ще бъдат преведени незабавно в банковите ви сметки, както се договорихме.
— Не.
Дейна седна, отпи глътка шампанско и с крайчеца на окото си видя закачливата усмивка на Зоуи, когато Пит примигна.
— Моля?
— Повече ли искате? — С жест на примирение, Роуина вдигна ръка. — Не възразявай — каза тя, преди Пит да заговори. — Ако сумата им се струва недостатъчна, ще получат по-голяма.
— Не — повтори Дейна. — Не искаме повече. Не искаме нищо. — Посочи към Брад. — Господин Бизнес има думата.
— Страната-изпълнител се отказва от възнаграждението — започна той, преливайки от щастие и обич към трите жени. — След като обсъдихме условията по договора, бе постигнато единодушно съгласие за отказ от друга сума, освен вече получената. — Извади декларацията, която набързо бе съставил по техни наставления, подписана от трите в присъствието на Флин, Джордън, самия него и Саймън като свидетели. — Този документ, макар и неофициален, е неоспорим и валиден.
Подаде го на Пит и изчака да го разгледа.
— Възнаграждението беше договорено — понечи да възрази той.
— Това беше преди. — Малъри вдигна поглед към портрета. — Преди да опознаем и вас, и тях. Изглеждаше просто игра-предизвикателство. Не можем да приемем тези пари.
— Решихме да се откажем от тях — продължи Дейна — не защото ни е достатъчно, че всичко свърши. — Нехайно сви рамене. — Не желаем да извлечем полза от страданието на техните пуши.
— Парите не означават нищо за нас — намеси се Роуина.
— Знаем — кимна Зоуи. — Но за нас означават, така че не можем. Каквото и да стане отсега нататък, каквото и да постигнем, ще го постигнем сами, заедно. Такова е решението ни и… очакваме да го уважите — завърши тя.
— Честта няма цена — каза Пит със сериозен тон. — Възхищавам ви се.
— Е, да вдигнем тост. — Дейна повдигна чашата си. — За първи път пия за това, че съм отказала един милион долара.
Роуина се приближи към Зоуи.
— Може ли да останем насаме за момент?
Бе очаквала този миг, но не помръдна от мястото си.
— Ще ми предложиш премия, както на Малъри и Дейна, когато намериха своите ключове, нали?
— Точно така. — Роуина повдигна вежди. — Е, желаеш ли?
— Да.
— Много добре. Знаеш, че дългът ни е голям. Ти беше последната и отлично разбираш, че е невъзможно да ти се отплатим. Но каквото и да поискаш, ще бъде твое, стига да е по силите ни да ти го дадем.
— Малъри и Дейна не са поискали нищо.
— Да, но все пак…
— Аз ще поискам.
— Аха. — Доволна, Роуина хвана ръката й. — Какво?
— Предполагам, че щом отворих ковчежето, дори ако е нещо, което не можете…
— Способни сме да ти дадем доста неща — засмя се Роуина. — Уверявам те.
— Но ако не зависи от вас, при тези обстоятелства има други, които знаят какво направих и биха могли да изпълнят желанието ми.
— Заинтригува ме. — Роуина наклони глава. — Вярвам, че каквото и да поискаш, ще го получиш. Както ти казах, нашият крал обича дъщерите си и би ти се отплатил за всичко, което направи. Какво желаеш, Зоуи?
— Вие с Пит да можете да се завърнете у дома.
Роуина отпусна ръка.
— Не те разбирам.
— Това искам. Реших го още преди да разбера, че и те желаят същото. — Посочи към портрета. — Докоснахме се до тях. За миг шестте бяхме едно цяло. Това е желанието на всички ни.
Пит пристъпи напред и сложи ръка на рамото на Роуина.
— Сами сме виновни за затвора си.
— Не, вината е на Кейн — намеси се Дейна. — Дано се гърчи в ада. Каквато и роля да сте изиграли, вече сте платили за грешката си. Дъщерите напълно разбират.
— Ти ми каза, че не ви е простено — продължи Зоуи. — Но онези, които са страдали най-много, никога не са ви обвинявали. Вие сте изпълнили задачата си, три хиляди години сте държали на думата си. Нарушихте правилата само за да спасите живота ни, след като Кейн прекрачи границата. Молбата ми е да не бъдете наказани.
— Не е нещо, което…
Роуина безпомощно погледна Пит и поклати глава.
— Не бих спорил с нея. — Брад разроши косите на Саймън и хвърли към Зоуи поглед, изпълнен с топлота. — Непоколебима е.
— И щедра. — Безкрайно трогната, Роуина сложи ръка на сърцето си. — Но това, което искаш, не е в нашите възможности.
— Зависи от волята на краля. Нима би ми отказал? Нима би отказал на тях? — Твърдо решена, Зоуи посочи портрета. — Ако постъпи така, значи, макар и бог, не разбира нищо от справедливост.
— Внимавай — предупреди я Пит и плахо вдигна ръка. — Дори воин, доказал своята лоялност, трябва да подбира думите си, когато се обръща към крал.