Да целунеш ангел
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Да целунеш ангел». Краткое содержание книги:
Както вече се бе установила практиката, първо спря при слоновете, за да вземе Тейтър и той я последва към менажерията. Синджун обикновено игнорираше слончето, но този път вдигна гордо глава и изгледа съперника си с високомерно снизхождение.
Тя обича най-много мен, досадно хлапенце, и не го забравяй никога.
Лолипоп и Честър бяха завързани извън палатката, Тейтър зае обичайното си място близо до тях, където го очакваше купчинка чисто сено. Дейзи отиде до Синджун и бръкна през решетките да го почеше между ушите. Той намираше бебешките приказки за унизителни, затова тя не му бъбреше като на останалите животни.
Ценеше много времето, прекарвано с животните. Под нейните грижи Синджун се оправи и вървеше много добре, оранжевата му козина сега лъщеше от здраве. Понякога, много рано сутринта, когато се намираха в отдалечен район, Дейзи се измъкваше от топлото легло и пускаше Синджун от клетката му: така голямата котка можеше да поброди на свобода, па макар и за малко.
Лудуваха двамата из потъналата в роса трева, Синджун грижливо криеше ноктите си, а тя се озърташе непрекъснато да не би да се появи някой ранобудник. И сега, докато го галеше, я обзе чувство на летаргия.
Синджун се взря в очите й.
Кажи му.
Ще му кажа.
Кажи му.
Скоро. Скоро ще му кажа.
Колко ли време щеше да мине, преди новият живот, който се зараждаше в нея, да се размърда? Не би могла да е забременяла преди повече от шест седмици, значи оставаше още време. Не бе пропускала да пие хапчетата си и затова отдаде първоначално симптомите на стреса, но миналата седмица, след като повръща в тоалетната на един крайпътен ресторант, най-сетне си купи тестов комплект и установи истината.
Играеше си с ушите на Синджун. Знаеше, че ще трябва да каже скоро на Алекс, но още не бе готова за това. В началото той ще се ядоса — изобщо не се заблуждаваше, че няма да е така, — но като свикне с мисълта, сто на сто щеше да се зарадва. Трябваше да се зарадва, рече си твърдо тя. Той я обичаше. Просто още не го бе признал пред себе си. И щеше да заобича и бебето.
Макар и да не бе изрекъл на глас думите, които тя искаше да чуе, знаеше, че изпитва дълбоки чувства към нея. Как иначе можеше да се обясни нежността, която съзираше в очите му в най-неочакван момент, или радостта, която излъчваше, когато бяха заедно? Понякога й бе мъчно да си спомня колко рядко се смееше той в началото.
Знаеше, че му е хубаво да е с нея. В тясното пространство на фургона и по време на дългите преходи с пикапа почти всяка сутрин, бяха като повечето семейни двойки, ала той я търсеше и през деня, за да й разкаже история, която ще й хареса, да изроптае за някой проблем с местен чиновник или просто да я потупа собственически по дупето. Яденето между ранното и вечерните представления се бе превърнало във важен ритуал и за двамата. А нощем, след като свършеха работа, се любеха със страст и свобода, която тя изобщо не бе вярвала, че съществува.
Не можеше да си представи вече живота си без него, а след като дните си течаха един подир друг и той престана да споменава развода им, тя бе сигурна, че и той не можеше да си представи да бъдат разделени. Това бе истинската причина да не иска да му каже за бебето. Искаше да му даде още малко време да свикне с обичта си към нея.
На следващата сутрин всичко се обърка тотално. Алекс се събуди малко след като тя се бе измъкнала от леглото и я откри да играе в пустото поле зад фургоните със Синджун. Два часа по-късно той още бе объркан и ядосан.
Беше неин ред да шофира. Започнаха да се редуват в карането, след като той разбра, че няма да повреди скоростите на пикапа и че й харесва да кормува.
— Би трябвало аз да карам тази сутрин — рече той. — Така ръцете ми ще са заети и няма да мога да те хвана за гърлото.
— Хайде, Алекс, успокой се.
— Да се успокоя ли? Как не!
Тя го погледна свирепо. Той й отвърна със същото.
— Обещай ми, че повече няма да пускаш Синджун от клетката му.
— Не бяхме в града, наоколо нямаше жива душа, тъй че престани да се безпокоиш, моля те!
— Никак не ми прозвуча като обещание.
Тя обърна взор към равнинните ниви на Индиана, които се простираха от двете страни на двулентовата магистрала.
— Забелязал ли си, че Джак и Джил прекарват напоследък доста време заедно? Нали ще е забавно, ако се оженят? Имам предвид имената им.