Да целунеш ангел

В първата седмица на август преминаха в Индиана и Дейзи бе неизказано щастлива. Чувстваше се така, сякаш бе друг човек: силна, самоуверена, способна да се справя сама. След бягството на Синджун бе спечелила уважението на останалите и вече не бе в ролята на прокажена. Момичетата от миманса споделяха с нея клюките, а клоуните търсеха мнението й за поредните си номера. Брейди я потърси да говорят на политически теми и я подтикна да заякчи мускулите си с гирички. А Хедър прекарваше с нея известно време всеки ден, но само когато Алекс не бе наоколо.

— Учила ли си психология? — попита я тя един ден в началото на август; Дейзи я черпеше обяд в Макдонълдс в едно градче в Източна Индиана, където даваха представление.

— Известно време. Трябваше да сменя училището, преди да съм завършила курса.

Дейзи си бодна пържено картофче, отхапа от него и го остави. Напоследък пърженото не й се отразяваше добре на стомаха. Опря ръка на хълбока си и се опита да се съсредоточи върху казаното от Хедър.

— Мисля като порасна да стана психоложка или нещо от този сорт. Искам да кажа, че след всичко, което съм преживяла… Мисля, че мога да помогна доста на други деца.

— Обзалагам се, че е така.

Хедър изглеждаше обезпокоена, което не бе необичайно. У нея бе останало твърде малко от безгрижното девойче и Дейзи знаеше, че кражбата на парите тежеше още на съвестта й, макар никога повече да не я бе споменавала.

— Алекс казвал ли е… някога що за тъпанарка бях тогава и така нататък?

— Не, Хедър. Сигурна съм, че изобщо не си мисли за това.

— Като си спомня какво направих, ми иде да умра.

— Алекс е свикнал жените да му се хвърлят на врата. Да ти кажа правичката, той изобщо е забравил за това.

— Наистина ли? Казваш ми го само да ме ободриш.

— Той те харесва много, Хедър. И определено не те смята за глупачка.

— Ти сигурно се стресна, като ни завари.

Дейзи едва потисна усмивката си.

— Много е опасно за една по-възрастна жена, когато младо момиче преследва съпруга й.

Хедър кимна важно.

— Аха. Но, Дейзи, не мисля, че Алекс би ти изневерил. Честно. Джил и Маделин и всички останали говорят, че повече изобщо не ги забелязвал, дори и когато се препичали само по бикини. Мисля, че това ги побърква…

— Хедър…

— Извинявай. Разстройва ги. — Тя разсеяно мачкаше крайчеца на хлебчето на хамбургера си. — Мога ли да те попитам нещо? Става дума за… ами… когато правиш секс и така нататък. Искам да кажа, чувстваш ли се неудобно?

Дейзи забеляза, че ноктите на Хедър бяха изгризани до дъно, но знаеше, че не тревогите й за секса бяха причина за това, а гузната й съвест.

— Когато е правилно, не е неудобно.

— Но как разбираш кога е правилно?

— Когато не бързаш и опознаеш човека. И, Хедър, изчакай, докато се омъжиш.