Да целунеш ангел

С цялата си сила се хвърли върху гърдите му. Изненада го и той се просна по гръб върху стърготините. Преди да успее да се изправи, тя го затисна с тяло.

— Не ставай глупав, Алекс! Сериозно говоря. — Зарови шепи в гъстата му, тъмна коса и стисна юмруци. — Умолявам те! Стигнахме твърде далеч, за да ти позволя да се правиш сега на глупак. Но вината е повече твоя и ти го знаеш. Всичките онези приказки за това, че не знаеш как да обичаш. А когато наистина ме заобича, аз си помислих, че е чувство за вина. Трябваше да разбера. Трябваше да…

— Пусни ме, Дейзи.

Можеше с лекота да я отхвърли, но тя знаеше, че няма да го направи заради бебето. И защото я обичаше.

Притисна се връз него, обви с ръце врата му и стисна силно, опряла буза до неговата. Прилепила бе възможно най-плътно торса и краката си към неговите, пръстите на краката й обхванаха глезените му.

— Нямам и намерение. Сега си ядосан, но след няколко минути ще ти отмине, веднага щом имаш възможността да премислиш всичко отново, а дотогава няма да ти позволя да направиш нещо, за което ще съжаляваш.

Стори й се, че усеща как тялото му започва да се отпуска, но не промени положението на тялото си, защото знаеше, че е хитър и това можеше да е номер, за да я улови със свален гард.

— Изправи се, Дейзи.

— Не.

— Ще съжаляваш.

— Не би ме наранил за нищо на света.

— Кой е споменавал за нараняване?

— Ти си бесен.

— Бил съм и по-щастлив.

— Наистина си бесен за това, което те накара да направиш.

— Не ме е накарала да направя нищо.

— Разбира се, че те накара. — Дейзи отдръпна глава, колкото да може да се ухили на начумереното му лице. — Подреди те най-добре, Алекс. Наистина го направи. Ако ни се роди момиченце, можем да го кръстим Шеба.