Да целунеш ангел

— Какво?!

Тя го погледна отдолу нагоре и дори и в мрака забеляза яростта, изписана върху лицето му. Стомахът й се сви, но въпреки това намери сили да продължи.

— Аз бях. Аз… аз взех парите, сетне се промъкнах във фургона им и ги скрих в чантата й, за да си помислят всички, че го е направила тя.

— Хич, ама хич не мога да повярвам! — Той замахна с крак и ритна шезлонга, в който седеше тя. Преди да падне я улови за ръката и я изправи. — Защо направи такова нещо? По дяволите! Защо излъга?

Ужасена, тя се опита да се откопчи от него, но той не я пускаше, а тя пък не можа повече да сдържа сълзите си.

— Аз… аз исках Дейзи да загази. Беше…

— Малка гаднярка!

— Аз й разказах и й се извиних — изхлипа Хедър. — И наистина съжалявам! Те вече е моя приятелка! Не исках да…

Той я раздруса здраво.

— Алекс знае ли за това?

— Н-н-н-е.

— Накара всички да повярват, че Дейзи е крадла, в същото време виновната си била ти! Направо ми с повдига от теб.

Без да каже нищо друго, той я помъкна през площадката. Носът й течеше, бе толкова изплашена, че зъбите й затракаха. Знаеше си, че ще се вбеси, но не бе предполагала, че ще е чак толкова зле.

Помъкна я покрай фургона на Шеба към фургона на Алекс и Дейзи, двата бяха паркирани един до друг С ужасяващ жест той вдигна ръка и издумка по вратата. Вътре светна и Алекс веднага отвори.

— Какво се е случило, Брейди?

Лицето на Дейзи се появи иззад рамото на Алекс и като видя Хедър, изражението й стана тревожно.

— Какво се е случило?

— Кажи му — рече със заповеден тон баща й.

Хедър понечи да каже нещо през хълцанията си.

— Аз… аз съм тази, която…

— Гледай го в очите, когато говориш с него! — Баща й хвана брадичката й и я повдигна, не бе болезнено но по-скоро би умряла, отколкото да срещне погледа на Алекс.

— Аз взех парите! — изплака Хедър. — Не беше Дейзи. Аз бях! Промъкнах се във фургона ви и ги скрих в чантата й.

Тялото на Алекс се вдърви, изражението му бе досущ като бащиното й, затова Хедър се отдръпна назад.

Дейзи издаде тих тревожен звук. Макар и да не бе едра, успя да измести Алекс достатъчно, за да профучи покрай него по металните стълбички. Протегна ръце към Хедър, но баща й я дръпна.

— Да не си посмяла да проявяваш съчувствие! Хедър е постъпила като страхливка и аз обещавам, че ще си получи заслуженото.

— Но аз не искам тя да бъде наказвана! Това се случи преди месеци. Вече не е никак важно.

— Като си помисля за всичките мъки, които си изживяла…

— Няма значение. — Изражението на Дейзи бе тъй упорито, както когато поучаваше Хедър относно мръсния език. — Това е моя работа, Брейди. Моя и на Хедър.

— Грешиш. Тя е моя плът и моя кръв, аз отговарям за нея и никога не ми е минавало и през ум, че ще се срамувам толкова. — Погледна към Алекс. — Разбирам, че това са вътрешни проблеми на цирка, но ще го оценя високо, ако ме оставиш аз да се заема с него.