Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
Тези прощални думи навяха на Мариано нова мисъл. Той коленичи до Вердоха и още веднъж претърси дрехите му и прибра всичко, каквото намери в него: часовник, пари, пръстени, един револвер, нож и някои други дреболии.
— Мародер! — изскърца със зъби Вердоха.
— Хайде, хайде, на теб не ти трябват, но на нас може да послужат, мошенико!
Мариано опита повторно въжето дали горе го държат здраво и се закатери като гимнастик, додето стигна ръба. На фона на носещия се отдолу сърцераздирателен вой, останалите го заразпитваха за резултата от мисията. Когато извести до какви мерки е прибягнал, за да принуди човека да говори, девойките отстъпиха ужасени. Унгер обаче забеляза:
— Защо не пречука този сатана?
— Дори и не мислех. Той не пожела да бъде спасен, за да не се освободим и ние, затова нека чезне от глад и жажда — съдба, която беше определил на нас.
— Тогава не ни остава нищо друго, освен да се залавяме за ножовете и да разровим тухлите около вратата. Опознаем ли техниката на една-единствена врата, ще можем да отворим всички останали.
Те излязоха в ходника при отключената от Вердоха врата и се захванаха за работа.
Дванадесета глава
Преследването
Онази нощ, в която беше отвлечена дъщеря му, Педро Арбелец прекара в съседната хасиенда Вандакуа заедно с Унгер, братът на кормчията. Какво бе учудването на почтената Мария Хермоес, когато се събуди на заранта и видя стаите на гостите напуснати. Но не си помисли нещо друго, освен че се касае за някой набързо решен утринен излет. Но след като мина сутринта, а сетне и обедът без да се завърнат отсъстващите, безпокойството й се засили. По едно време Педро Арбелец и Унгер се върнаха сами и сега тя вече беше твърдо убедена, че се е случило голямо нещастие.
Как се стреснаха новодошлите, когато узнаха за изчезването на двете сеньорити и сеньорите! Но докато Арбелец се втурна от стая в стая, кършейки ръце, Гърмящата стрела запази спокойствие и хладнокръвие. Очите му мятаха искри, фигурата се изпъна. Той вече не беше безпомощният болник, а по-раншният уестман. За четвърт час бе узнал от видимите само за него следи половината от случилото се и разгадал останалата половина. След още четвърт летеше със стария Франсиско на запад. Двамата водеха със себе си запасни коне, на които бяха натоварили провизии и няколко вързопа с неща, принадлежащи на изчезналите.
Гърмящата стрела имаше пред себе си още няколко часа от деня. Той си каза, че похитителите са напуснали хасиендата едва след полунощ и са постигнали преднина от около дванадесет часа, която се надяваше малко по малко да навакса. Но все пак достигна с придружителя си отвъдното подножие на предпланините, когато Вердоха вече бе прекосил периферията на пустинята и поел с четиримата пленници пътя си през същинска Мапими.
Пристигнал в бивака на мексиканците, за Франсиско бе наслада да наблюдава как Гърмящата стрела разчита от все още добре видимите следи най-главната част от събитията, разиграли се предната вечер. С изумление, граничещо кажи-речи със страхопочитание, гледаше мъжа, за когото всяка стъпка, всеки пречупен стрък бяха отворена книга, от която с удивителна лекота четеше и подреждаше логически факт подир факт.
— Я виж ти! — промърмори траперът замислено. — Какво е това? Тук се е състояла борба! Вижда се как някой е забил дълбоко пети в меката почва, докато стъпалата на противника са напуснали земята и в опит за отпор, пръстите на краката му са оставили дълбока вдлъбнатина. Сетне победителят е избягал. Видно е как е вдигнал някакъв мъж и го е запратил към останалите, за да си проправи път. — Гърмящата стрела заобиколи огнището и продължи изследванията: — Тук пушките са били подпряни на пирамидата. Беглецът пътьом е грабнал една. Без съмнение е бил някой от нашите, най-вероятно Стернау.
Унгер и Франсиско започнаха да яздят по следите на беглеца и враговете му, които водеха първо на запад, а сетне на юг. Траперът дешифрираше без затруднения повечето подробности.
— Погледни, Франсиско, отпечатъците на тези три коня — два са били свободни, само единият е имал ездач на гърба си. Стернау е взел двете животни, за да може да ги сменя. Свърнал е на изток с цел да се яви в гръб на мексиканците. Яздил е в кръг и сега се намира зад тях. Следователно пред нас са и те, и той.
При тия думи отправи зорките си очи към далнините на запад, сякаш очакваше да види преследваните и внезапно скочи няколко крачки напред. Там бе издигнато значително пясъчно струпване, което до този момент се бе изплъзнало от него и Франсиско. То не можеше да е дело на вятъра или някое маловажно обстоятелство.