Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
Те се втурнаха в тясната, къса клисура, в заден план на която се бе притаил Бизоновото чело с коня си. Когато бикът видя, че по-нататък няма накъде да отиде, сведе глава, почти изцяло скрита от могъщата грива, и се сниши тъкмо в момента, когато индианецът запрати копието към уязвимото му място — зад и от горната страна, където гривата свършва.
От движението на животното прицелната точка се промени, копието проникна в съвсем безопасно място. Почувствал раняването, бизонът приведе повторно глава, издуха с пръхтене гореща пара от ноздрите и намушка с късите си, но опасни рога тялото на коня, така че онзи в миг рухна на земята с разпран корем и вътрешностите му провиснаха навън.
Още по време на падането индианецът се бе спасил с бърз скок на земята. Той не притежаваше други оръжия, освен стрелите и ножа. Но един миг бе достатъчен да вземе една стрела от колчана, във втория вече беше опънал лъка, а в третия тетивата избръмча, запращайки стрелата в окото на бизона.
Това бе рядко присъствие на духа, ала животното притежаваше и неувредено око. То нададе грозен рев и отново сведе глава за удар, който сега също така щеше да бъде смъртоносен. В този момент до индианеца блесна изстрел и главата на бизона се отметна настрани. По исполинското тяло премина могъща тръпка. Подкосиха се първо предните крака, после задните и той падна мъртъв настрани. Куршумът бе проникнал в мозъка му през другото око.
Когато Бизоновото чело забеляза какъв фатален изход приема борбата, се спусна с дълги скокове по стръмния склон и даде изстрел. Апачът се обърна към него и видя, че е вече зает да зарежда изстреляната цев.
— Месото на бика повече ли се услажда на моя брат от това на женската? — попита той спокойно. — Да не би моят брат да предпочита да убива бизони в гората, а не в откритата прерия? Нека за в бъдеще моят брат прави онова, което е по- добро и умно!
Въпреки мургавата си кожа младият индианец видимо почервеня. Но веднага се овладя, отметна гордо глава и отговори гневно:
— Теб какво те засяга, ако бикът ме беше убил?
— Няма ли моят брат баща, който би тъгувал за него?
— Моят баща е Летящия кон! — съобщи гордо индианецът.
— А ти как се казваш?
— Моето име ще се споменава по всички планини и долини.
— Все още нямаш име? Значи щеше да си умреш тук без някой сетне да може да каже кого са заровили. Моят по-млад брат избягна едно много голямо безчестие. Нека бъде по-предпазлив и един ден ще носи прочуто име.
При апачите младият боец получава име едва след като е извършил първия си подвиг. За един млад мъж е позор да бъде убит преди да се е сдобил с име. Затова при последните думи на Бизоновото чело апачът се разгневи още повече. Той измъкна ножа.
— Да ти отнема ли скалпа и получа после име?
Бизоновото чело се усмихна.
— Преди да си го сторил, десет пъти ще имам аз твоя.
— Ще видим!
С тоя възглас апачът улови другия за гърдите и замахна за удар. Ала Бизоновото чело улови мълниеносно китката, която държеше ножа и я стисна с такава сила, че апачът изкрещя от болка и изтърва ножа.
— Откога апачите крещят, когато чувстват болка? — запита вождът на мищеките. — Откога апачите убиват своите спасители? Сега съм в правото си да ти смъкна скалпа, но аз ти подарявам живота, защото… ей там идва друг, с когото е по-достойно да се бия.
Бизоновото чело посочи отсрещния ръб на клисурата. Храстите там току-що се бяха разделили и двамата видяха да се измъква от тях една мечка. Не беше малка кафява, а една огромна сива мечка, която американците наричат гризли. Изправи ли се на задните крака, тя достига височина кажи-речи три метра, притежава достатъчно сила да носи и най-големия вол и е най-опасния хищник на американския континент. Онзи, който повали сива мечка, се смята за също такъв герой, както ако е убил и завладял скалповете на десет неприятели. Мечката сигурно бе примамена от дирята на коня, но сега видя друга плячка пред себе си и се насочи към нея.
— Уф, да имах пушката на татко! — възкликна младият индианец.
Апачът има право на огнестрелно оръжие едва след като е получил име.
— Ето, имаш моята — рече Бизоновото чело. Младият мъж го изгледа удивено. За него бе непонятно, че някой може да поиска да се откаже от такъв трофей. Но като видя, че е казано сериозно, сграбчи пушката, запъна двете петлета и се понесе със скокове по дъното на клисурата към мечката на отсрещния скат. Но Бизоновото чело беше още по-бърз. Той измъкна ножа си и полетя по дъга към отвъдния ръб, явявайки се по този начин в гръб на животното. Искаше да надзирава битката и в случай, че на апача не му провърви, да нападне мечката с ножа.