Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
Беше заключвал всички врати подире си. Не подозираше обаче, че в този ходник го очакват. Смяташе, че Пардеро е все още при индианката и не е последвал пазача, а онзи кой знае по каква причина е бил възпрепятстван да се върне в хасиендата. Крачейки бавно напред, той зави най-после в ходника, в който се намираха килиите на девойките. Тогава светлината на фенера падна върху Мариано. Едва що го разпознал, бе сграбчен изотзад и Унгер извика:
— Стой! Спипах го!
— Още не! — изрева Вердоха, отскубна се и нанесе такъв ритник на Мариано в стомаха, който също поиска да го улови, че онзи се строполи на земята. После се понесе с дълги скокове с фенера в ръка.
Веднага му стана ясно как стоят нещата. Пардеро и пазачът са убити, в противен случай затворниците нямаше да са свободни. Най-важното бе да им се изплъзне и се погрижи да не намерят изхода. Ето защо не продължи борбата, а го удари на бяг.
— След него! — провикна се Унгер. Мариано бързо се бе изправил.
— Без дамите? — запита той.
— Да — ревна морякът, без много да разсъждава.
— А ако ги изгубим? Отивам да ги доведа!
— А аз ще тичам напред.
Унгер се втурна след беглеца, а Мариано поиска да хукне към девойките. Това не бе необходимо: те вече стояха зад него със запаления фенер. Каря дори бе имала предвидливостта да вземе шишето петрол.
— Идвайте бързо, по-бързо! — викна Мариано и се впусна след Унгер, комуто през това време почти се бе удало да настигне Вердоха.
Мексиканецът беше достигнал вратата. Тя отскочи пред него, без да е докоснал резетата. Зад нея се очерта тъмно пространство, в чиято среда зееше черна празнота. Една талпа водеше отвъд. Вердоха стъпи на нея в същия миг, когато Унгер се появи на вратата. Под засиления му бяг тя се залюля и заскърца. Оставаха му само още две крачки, за да се добере до другия край на бездната и… дъската изпращя, строши се с трясък и Вердоха полетя стремително в зеещата дълбочина с пронизителен крясък:
— О, Dios!
— Боже Господи! — възкликна Унгер, отскачайки чевръсто към вратата. — Вердоха се разби!
— Къде, къде? — запита Мариано, който пристигна зад него.
— Тук долу!
Двете момичета също приближиха и Ема, пристъпвайки към бездната, машинално поиска да хлопне вратата, ала Мариано все пак успя да я хване навреме.
— В името на волята Божия, сеньорита, не бива да затваряме вратата, защото сетне няма да сме в състояние да я отворим. Отвъд не можем да минем и ще има да си стърчим пред тая пропаст, където мястото е колкото горе-долу да стоим прави.
И така си беше. Помещението, до чиято врата бяха застанали, имаше квадратна форма, но на пода зееше една петметрова бездна, която се простираше от лявата до дясната стена и можеше да бъде премината единствено с греда. От тази страна ширината на пода нямаше и пълен един метър, така че едва имаше място за стоене. При светлината на фенера се виждаше, че същата празнота води и нагоре от тавана.
— Това е някакъв кладенец — изрази мнение Унгер.
— Сигурно — отговори Мариано. — Слушайте! От дълбочината прозвуча приглушен звук.
Унгер коленичи и се провикна надолу:
— Вердоха!
Отговори му ужасяващо стенание.
— В съзнание ли си? — запита немецът. Чуха същото стенание, но приеха, че е искал да даде отговор. Не се различиха думи.
— Можем ли да ти помогнем? — попита Унгер отново.
От последвалото и сега охкане нищо не можа да се разбере.
— Той е изгубен. Кладенецът е най-малко двайсет метра дълбок — рече Мариано.
— Вердоха намери своето наказание — вметна Каря. — Но с нас какво ще стане?
— Вратата е отворена — забеляза Ема. — Може би сега ще открием секретния механизъм.
Осветиха входа и за свое учудване видяха, че страничната част от касата се бе отворила наедно с вратата. В горната част и прага се забелязваха дълбоки отвори за резета и съвсем същите имаше и в горния и долния кант на вратата. Но как бяха вмъкнати вътре резетата и как се отваряха и затваряха, така и не можаха да установят. Четиримата бегълци вложиха цялото си старание да се доберат до същината на този секрет, но не им се удаде. През бездната отвъд не можеха да се измъкнат. Стенанията на нещастника ставаха все по-ужасяващи и пронизителни, поради което отново се върнаха в ходника, в който се намираха по-рано. Вратата на помещението с кладенеца оставиха отворена, като възпрепятстваха захлопването й с наръч слама, донесен от една от килиите. Сега стояха и се гледаха безпомощно.