Сянката на вятъра
- Автор: Сафон Карлос Руис
- Серия: El cementerio de los libros olvidados #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сянката на вятъра». Краткое содержание книги:
— Губите си времето, младежо. Хуанито знае само да пърди, а тия пък не знаят друго, освен да се кикотят и да вдишват газовете му. Както виждате, обществената структура тук не е много по-различна от тази на външния свят.
Престарелият философ говореше с тържествен глас и перфектна дикция. Той ме изгледа от горе до долу, като явно ме преценяваше.
— Правилно ли чух, че търсите Хасинта?
Кимнах, поразен от появата на разумен живот в това свърталище на ужаси.
— И защо?
— Аз съм неин внук.
— Аз пък съм маркиз дьо Карамел. Безобразен лъжец — това сте вие. Кажете ми защо я търсите или ще почна да се правя на магаре. Тук това е лесно. И ако мислите да обикаляте и да разпитвате тия нещастници един по един, скоро ще разберете какво имам предвид.
Хуанито и неговата свита от инхалиращи все още се превиваха от смях. Солистът изсвири един бис, по-приглушен и продължителен от първото изпълнение. Той прозвуча по-скоро като съскане на пробита гума и не остави съмнение, че Хуанито притежава виртуозен контрол над сфинктера си. Аз капитулирах пред фактите.
— Имате право. Не съм роднина на госпожа Коронадо, но трябва да разговарям с нея. Въпросът е извънредно важен.
Старецът се приближи до мен. Имаше хитра, котешка усмивка, усмивка на палаво дете, а погледът му пламтеше от лукавство.
— Можете ли да ми помогнете? — помолих се аз.
— Зависи доколко вие можете да ми помогнете.
— С радост ще го сторя, стига да е по силите ми. Искате ли да предам някакво съобщение на семейството ви?
Старецът горчиво се изсмя.
— Именно семейството ми ме тикна в тая дупка. Пиявици, това са те; биха ми задигнали дори и долните гащи, докато са още топли. В пъкъла да се провалят дано! Достатъчно съм ги гледал и търпял. Това, което искам, е жена.
— Моля?
Той ме изгледа нетърпеливо.
— Младостта не е извинение за липсата на схватливост, момко. Казвам ви, че искам жена. Самка, прислужница или расова кобилка. Да е млада — сиреч, да няма още петдесет и пет, и да е здрава, без язви и фрактури.
— Не съм сигурен, че ви разбирам…
— Отлично ме разбирате. Преди да тръгна за оня свят, искам да се порадвам на жена, която има зъби и не се напикава. Пет пари не давам дали ще е хубава или не; полусляп съм, пък и на моята възраст всяко момиче, което има някоя и друга мръвка, за която да се хванеш, е истинска Венера. Ясно ли се изразявам?
— От ясно по-ясно. Само не виждам как ще ви намеря жена…
— Когато бях на вашите години, в обслужващия сектор имаше нещо, наречено „дами със съмнителна добродетел“. Зная, че светът се променя, но основните неща си остават същите. Намерете ми една такава дама, пълничка и палава, и ще сключим сделка. И ако се питате дали съм способен да се порадвам на жена, знайте, че ще съм доволен поне да й щипна задника и да й опипам прелестите. Това са предимствата на опита.
— Техническите подробности са си ваша работа, но сега не мога да ви докарам жена тук.
— Може да съм похотлив дъртак, но не съм идиот, така че това ми е известно. Стига ми вашето обещание.
— И откъде знаете, че няма да ви обещая, само за да ви накарам да ми кажете къде е Хасинта Коронадо?
Старчето ми се усмихна лукаво.
— Вие ми дайте думата си, а проблемите на съвестта оставете на мен.
Огледах се наоколо. Хуанито бе подхванал втората част от своя рецитал. Оживлението замираше. Изведнъж ми се стори, че молбата на сластолюбивия дядка е единственото смислено нещо в това чистилище.
— Имате думата ми. Ще направя каквото мога.
Старецът се ухили от ухо до ухо. Преброих три зъба.
— Нека да е блондинка, па макар и изрусена. С две хубави дини и да умее да говори мръсотии, ако е възможно, че от всички сетива слухът ми работи най-добре.
— Ще видя какво мога да направя. А сега ми кажете къде да Намеря Хасинта Коронадо.
31
— Какво, какво му обещахте на оня Матусаил там?
— Вече ви казах.
— Това беше шега, надявам се.
— Не мога да лъжа един стар човек, който вече се е запътил към оня свят, колкото и да е нагъл.
— Чест ви прави, Даниел, но как смятате да вмъкнете някоя фльорца в това свято място?
— Като й платя тройно, предполагам. Подробностите ги оставям на вас.
Фермин примирено сви рамене.
— В края на краищата, сделката си е сделка. Все ще измислим нещо. Но следващия път, когато изникнат пазарлъци от такова естество, оставете ме аз да говоря.