Криптата на флорентинеца
- Автор: Колдуел Йън, Томасън Дъстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Криптата на флорентинеца». Краткое содержание книги:
Напрягам се да забележа нещо особено, но усилията ми са безрезултатни.
— Това ли е? — питам аз.
— Това е. Просто следвай указанията. Четири на юг, десет на изток, две на север, шест на запад. De Stadio — от стадиона. Започни от буквата с.
Намирам на бюрото химикалка и тръгвам по маршрута: четири букви надолу, десет надясно, две нагоре и шест наляво.
„Д ж и л и Ч а р л и о т и в а т к ъ м с т а д и о н а д а г л е д а т П р I н с т ъ н с р е щ у Х а р в а р д I Т о м К — - — - — П о л с л е д т I х . К а ти п р а I и с н и м к и Т — - — - — - — - — Ъ ч е ж а р к о и б е з з в у ч н о и з р и ч а с у с т а т а О б и ч а м т е , Т о м .“
Записвам буквите: С-Т-Ъ-П-К.
— Продължавай по същия начин — казва Пол. — От последната буква.
Започвам отново от буквата „к“.
„Д ж и л и Ч а р л и о т и в а т к ъ м с т а д и о н а д а г л е д а т П р I н с т ъ н с р е щ у Х а р в а р д I Т о м К — - — - — П о л с л е д т I х . К I ти п Р а I и с н и м к и Т — - — I — - — - — Ч е ж А р к о и б е з I в у ч Н о и з р и I а с у с т а т А — - — - — - — - — Т о м .“
И ето, върху листа пред мен е изписано: С-Т-Ъ-П-К-А-Т-А.
— Това е Четворното правило — казва Пол. — Безкрайно просто, стига веднъж да разбереш как разсъждава Колона. Четири посоки вътре в текста. Само го повтаряй отново и отново, а после разделяш отделните думи.
— Но на Колона навярно са му трябвали месеци, за да напише всичко.
Той кимва.
— Смешното е, че открай време ми правеше впечатление как някои редове в „Хипнеротомахия“ изглеждат по-хаотични от другите — места, където думите не пасват, където допълненията са разместени, където изникват най-нелепи неологизми. Сега всичко се изяснява. Франческо е трябвало да пише текста според определена схема. Това обяснява защо е използвал толкова много езици. Ако простонародната дума не съвпадала с определения интервал, той опитвал с латинската, или пък си измислял съвсем нова дума. И дори не е избрал най-добрата схема. Погледни. — Пол посочва реда, където са отбелязани буквите Т, Ъ и А. — Виждаш ли колко много шифрови букви се събират само на един ред? А ще има и още една, когато отново минеш шест букви на запад. Системата четири на юг, две на север, непрекъснато се връща сама към себе си, тъй че на всеки втори ред от „Хипнеротомахия“ Франческо е трябвало да намира подходящ текст за четири определени букви. И все пак системата се оказала спешна. За петстотин години не я разгадал никой.
— Но буквите в книгата не са отпечатани по този начин — казвам аз, като се питам как е приложил подхода си към реалния текст. — Буквите не са разположени равномерно като в таблица. Как ще откриеш накъде точно е юг или север?
Той кимва.
— Няма начин, защото е трудно да се определи коя буква е точно под или над другата. Наложи се вместо графичен модел да разработя математичен.
Отново ме поразява умението му да съчетава сложност и простота в една и съща идея.
— Да вземем например това, което написах. В случая има… — той брои — … осемнайсет букви на ред, нали? Ако пресметнеш, това означава, че четири на юг винаги ще е точно четири реда по-долу, което се равнява на седемдесет и две букви от началната точка. По същата сметка две на север означава трийсет и шест букви назад. Щом веднъж установиш колко е дълъг стандартният ред на Франческо, правиш проста сметка и продължаваш все по същия начин. Скоро свикваш да откриваш буквите съвсем бързо.
Внезапно ми хрумва, че в нашето съдружие аз разполагам само с едно, което донякъде да сравня с блестящия ум на Пол — интуиция, късмет, сънища, случайни асоциации. Изглежда направо непочтено да твърдя, че сме работили наравно.
Пол сгъва листа и го хвърля в кошчето. За секунда оглежда тясната килийка, после взима камара книги, подава ми я и награбва още една. Болкоуспокояващите сигурно все още действат, защото рамото ми издържа на тежестта.
— Изумен съм, че го откри — казвам аз. — Какво пишеше?
— Първо ми помогни да върна тия книги по рафтовете — отвръща той. — Искам да опразня това място.
— Защо?
— За всеки случай.
— От какво се опасяваш?
Той се усмихва лекичко.
— Да речем, от библиотечна глоба.
Излизаме и Пол ме повежда по дълъг коридор, който се губи в сенките. От двете страни ни ограждат библиотечни лавици с разклонения към ниши и задънени коридори. Намираме се в тъй рядко посещавана част от библиотеката, че осветлението работи само когато някой посетител дойде да щракне ключа.