Криптата на флорентинеца

Връщаме се в стаичката и Пол най-сетне сяда.

— И после, в последните години на петнайсети век, точно преди написването на „Хипнеротомахия“, става нещо още по-поразително. Нещо, за което знае всеки изследовател на Ренесанса, но досега никой не го е свързал с книгата. В гатанката на Франческо упорито се говори за могъщ проповедник в страната на неговите братя. Просто не можех да съобразя каква е връзката.

— Мислех, че Лутер е излязъл на сцената чак през 1517 година. Колона пише през деветдесетте години на петнайсети век.

— Не Лутер — казва Пол. — В края на петнайсети век един доминикански монах е изпратен във флорентинския манастир „Сан Марко“.

Изведнъж проумявам.

— Савонарола.

Знаменитият евангелски проповедник, който в края на петнайсети век възпламенил Флоренция, опитвайки да възстанови вярата на всяка цена.

— Именно — казва Пол. — Савонарола е праволинеен — по-праволинеен човек от него не се е раждал. И когато пристига във Флоренция, той започва да проповядва. Казва на хората, че тяхното поведение е порочно, културата и изкуството — нечестиви, управлението — неправедно. Казва, че Бог е извърнал лице от тях. Кара ги да се разкаят.

Поклащам глава.

— Знам как звучи — продължава Пол, — но той е прав. В известен смисъл Ренесансът наистина е безбожно време. Църквата е покварена. Папата е политическа марионетка. Според официалната версия Просперо Колона, чичото на Франческо, умира от подагра, но мнозина смятат, че папа Александър го е убил заради стара родова вражда. Такъв е онзи свят — свят, където хората подозират папата в убийство. И това е най-малкото. Подозирали са го в садизъм, кръвосмешение и какво ли не още. А междувременно, въпреки целия си напредък в науките и изкуствата, Флоренция кипи от непрестанни размирици. Враждуващи групировки се бият по улиците, видни родове заговорничат едни срещу други в борбата за власт и макар че градът се води за република, Медичите контролират всичко. Насилствената смърт е обичайно явление, изнудването и насилието — още по-обичайни, неправдата и неравенството са станали житейско правило. Наистина много объркващо място, особено ако се има предвид колко красиви неща е породило. И тъй, Савонарола идва във Флоренция и вижда злото накъдето и да погледне. Той призовава гражданите да пречистят живота си, да четат Библията, да помогнат на бедните и да нахранят гладните. Започва да си намира и последователи. Дори някои от най-видните хуманисти му се възхищават. Те осъзнават, че е начетен и добре познава философията. Малко по малко Савонарола поема нагоре.