Праскови за кюрето

Четвъртък, 26 август

Слънцето беше ниско. Скоро щеше да залезе. Почти беше време да изпратим Мая до дома ѝ. Бях обещала да занеса и сладкиш, както и да заведа Алиса да види дядо си. Сбогувахме се с останалите. Алиса отново си върза хиджаба.Докато се разделяхме с другите, забелязах как Анук и Жано се споглеждат – имаше нещо ярко в цветовете им, обещание за бъдещи тайни. Приготвихме кутия с шоколадови бонбони и току-що изпечения сладкиш и се запътихме към къщата на семейство Ал-Джерба.

Алиса мълча по целия път. Анук също мълчеше и проверяваше мобилния си телефон за съобщения. Мая и Розет припкаха отпред и играеха някаква шумна игра, в която имената Бам и Лиско се повтаряха често-често. Виждах Бам съвсем ясно – подскачаше постоянно по застлания с обли камъни булевард, – обаче въпросният Лиско още не се беше появил. Вероятно Мая го виждаше. Запитах се дали е видим и за Розет.

Пристигнахме в къщата със зелените капаци и аз почуках. Отвори ни майката на Мая. Беше с жълт хиджаб, джинси и копринена туника. Красивото ѝ лице грейна, като ни видя.

– Виан носи сладкиши – радостно избъбри Мая. – Заедно ги направихме. Аз помагах!

Ясмина се усмихна.

– Радвам се, че всички сте тук. Тъкмо приготвях вечерята. Влизайте! – Каза нещо бързо само на Алиса, която кимна и тръгна нагоре по стълбите. – Моля, заповядайте, ще направя чай. Майка ми и сестра ми са тук.

Последвахме я в предната стая, където Фатима и Захра седяха заедно с Оми върху възглавнички на пода. Захра беше загърната с кафява джелаба и носеше обичайния си хиджаб. Фатима шиеше. Когато влязохме, Оми вдигна поглед с толкова различно изражение от обичайната си съсредоточена палавост, че изведнъж се усъмних дали старият Махджуби не е починал.

– Какво има? – попитах.

– Надявах се Дуа да е с вас – сви рамене Оми.

– Не е, съжалявам – поклатих глава.

– Майка ѝ я е отвела – додаде Фатима. – Карим е съсипан.

– Така ли? – попитах. – Нямах представа, че са толкова близки.

Не споменах посещението на Карим в къщата на Арманд, но Захра явно беше усетила нещо в тона ми, защото ме изгледа изпитателно. Фатима не забеляза, а обясни:

– Карим е всеотдаен към Дуа.

Оми изсумтя презрително.

– Затова не ѝ говори и дори не я поглежда, ако се случи в стаята. – Изгледа предизвикателно Фатима. – Теб може и да те върти на пръста си, но тази жена не е, каквато се представя.

– Оми, моля те – намеси се Захра. – Стига клюки.

Оми не ѝ обърна внимание.

– Знам ги аз тези работи. Може и да съм стара, но не съм сляпа. Казвам ви, че тази жена е първата съпруга на Карим, а Дуа е тяхна дъщеря.

Побързах да се намеся:

– Донесох ви нещо да се почерпите. Направих сладкиш с праскови. Надявам се да го опитате, когато може.

– Аз веднага ще го опитам – заяви Оми.

– Оми, моля те...

Поднесох ѝ кутията. Тя надникна вътре.

– Значи това е твоето вълшебство, Виан – отбеляза Оми.

– Ухае като поляните с цветя в джаннат. – Усмихна се на Розет с костенурчата си усмивка. – И ти ли помогна да изпечете сладкиша, малката?

– Всички помагахме – обади се Анук. – Аз правя шоколад от петгодишна.

Усмивката на Оми стана още по-широка.

– Е, ако и това не накара стареца да слезе...

– Ще дойде – оповести Мая. – Помолих моя джин да излекува дядо.

– Така ли? – изненада се Оми. – Значи си имаш джин?

Мая кимна оживено.

– Обеща да ми изпълни три желания.

– Розет си има въображаем приятел – намесих се. – Мисля, че и Мая иска същото.