Праскови за кюрето

Алиса го видя и застина. За миг тази стратегия почти проработи. В пълната с хора стая и с късата си коса тя беше толкова различна от преди, че той можеше дори да не я забележи. Златистите му очи неспокойно огледаха половин дузината обърнати към него лица и се ококориха, когато се спряха на Алиса.

– Значи е вярно. Наистина си тук. – После се обърна към мен и рече: – Много съжалявам, мадам Роше. Не възнамерявах да нахлувам така. Не знам какво ви е разказала, но Алиса изчезна преди няколко дни. Семейството ѝ...

– Кой ви каза къде е тя? – попитах.

– Няма значение. Казал ми е истината. – Карим отново се обърна към Алиса: – Как можа да избягаш? Знаеш ли, че майка ти и баща ти не са на себе си?

Алиса отговори на арабски.

– Няма значение. Да си вървим вкъщи.

Алиса не отвърна, но поклати глава.

– Хайде, Алиса. Облечи се прилично. Майка ти ще полудее...

– Не ме интересува. Няма да се върна. И ти не можеш да ми заповядаш.

Последва канонада от бесен арабски, по време на която неистовите му цветове припламваха.

Той пристъпи към нея. Алиса се дръпна назад, протестирайки, а Карим гневно извиси глас.

– Престанете! Оставете я на мира! – Беше Люк. – Тя ще остане при Виан. Тук е в безопасност. Когато поиска да се прибере у ддома... – Усетих, че детинското му заекване отново започва да се проявява, но погледът му беше решителен, а тонът му – учудващо зрял. – Когато е готова да се върне, ще го направи. Но трябва сама да избере.

Карим прикова Люк с поглед. Явно не го помнеше, защото през последните две години младежът учеше в университет в друг град. После пристъпи още по-близо до него. Влад заръмжа тихо. Карим стрелна кучето с предпазлив поглед.

– Дръжте това куче.

Алиса каза нещо на арабски.

Карим я стрелна ядосано с очи и отстъпи крачка назад.

– Това е нелепо – заяви той. – Наистина ли искаш да се излагаш така? – Изгледа презрително Люк. – Заради него ли избяга? Какви лъжи си наговорила на тези хора?

– Мисля, че трябва да си ввървите – настоя Люк.

Карим се взря по-внимателно в него.

– Познавам майка ти. Мадам Клермон, нали? Тя много ни подкрепя. Питам се какво ли ще е мнението ѝ за твоята намеса.

Люк се стъписа за миг, но после отново заговори, и този път съвсем гладко:

– Това няма нищо общо с нея. Къщата е моя. Алиса е моя гостенка. А кучето на Пилу става неспокойно, когато някой заплашва гостите ми.

Прочетох изненада в погледа на Карим. Всъщност малкият Люк изненада всички. Безучастното потиснато момче, което заекваше, най-сетне се беше откопчило от властното влияние на майка си.

Алиса наблюдаваше внимателно и лицето ѝ грееше с изражението на човек, който току-що е разгадал непосилна загадка. По косата и по лицето ѝ още имаше жълта боя. Изглеждаше невероятно млада и сърцераздирателно красива.