Праскови за кюрето
- Автор: Харис Джоан
- Серия: Chocolat Trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-759-6
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Праскови за кюрето». Краткое содержание книги:
Но ето че с летния вятър пристига писмо от мъртвата Арманд, която моли Виан да се върне в селото, за да помогне на отец Рейно. В Ланскене са настъпили промени. На отсрещния бряг на реката, в квартал Ле Маро, се е заселила арабска общност, жените ходят забулени, уханието на кроасани се е смесило с мириса на наргиле и на ментов чай, срещу църквата се извисява джамия, а призивът на мюезина съперничи на камбанния звън...
И една загадъчна Жена в черно хвърля тайнствена сянка върху преплетените съдби на мнозина.
Отец Франсис Рейно е загубил доверието на своето паство, обвинен е в подпалвачество и си е навлякъл неприязънта на мюсюлманите от квартал Ле Маро. Животът му е в опасност.
Ще съумее ли Виан с магията на своя шоколад и с уханните праскови на Арманд да се противопостави на опустошителните ветрове на промяната, да примири наглед непримиримото, да разбули болезнената истина за събития и хора?
– Инес. Мен ако питаш, за него е по-добре, ако тя не е тук.
Почти същото бе казала и Жозефин.
– Защо?
Каро направи гримаса.
– Тази жена е бреме. Отблъсква всички. Карим толкова се старае да въведе общността в двайсет и първи век. Вижте само как подкрепяше сестра си – която не е от най-стабилните личности – и горкото ѝ дете. Той пръв разбра защо старият Махджуби трябва да бъде сменен, той превърна спортната зала в това, което представлява днес. Преди да пристигне Карим, мястото беше просто една бетонна кутия с няколко уреда. Сега е социален клуб, място за срещи, където здравите млади мъже ходят, вместо да се наливат с алкохол – изви тя вежди към Жозефин. – Да можеше и нашите момчета да са такива!
– Преди си играеха тук – обади се Жозефин. – Помня как твоят Люк риташе топка заедно с Алиса и Соня.
Каро изсумтя презрително.
– Ти не разбираш културата им – отсече тя. – Момчетата и момичетата не бива да са заедно. Не са свикнали така и може да възникнат всякакви неприятности – усмихна се Каро захаросано. – Трябва да го имаш предвид.
– Защо? – тихо попита Жозефин.
– Ами, твоето момче ми се струва доста близко с дъщерята на Инес Бенчарки. А след като вече сме виждали какви са последиците от общуването между деца от две различни култури... – Тя изведнъж млъкна раздразнено и аз се запитах дали не се чуди къде е Люк. – Искам да кажа, че трябва да проявяваме чувствителност – довърши Каро и стрелна със строг поглед Жорж, който досега не беше отронил нито дума. – Някои хора просто не са съвместими с общност като нашата.
– Хора като Инес ли? – попитах. – Или като Алиса Махджуби?
Каро видимо се напрегна.
– Явно знаеш повече от мен – рече. После се обърна към отец Анри: – Хайде, отче, чака ни работа.
След тези думи тя и антуражът ѝ минаха покрай църквата, където в отсъствието на Рейно в момента махаха старите дървени пейки и на тяхно място поставяха практични пластмасови столове и предстоеше да пристигнат видеоекрани, които щяха да оповестят навлизането на "Сен Жером" в двайсет и първи век.
Осма глава
Четвъртък, 26 август
Жозефин беше бясна.
– Как са могли да го причинят на Рейно? Знаят колко много обича това място. Никога не биха посмели, ако той беше тук...
Това със сигурност е вярно, помислих си. Подобно на стария Махджуби Франсис Рейно не е привърженик на новите нрави. Не за пръв път се питах как двама мъже, които имат толкова общо помежду си, са станали такива заклети врагове.
– Ела у дома с мен – поканих Жозефин. – Ще приготвим малко бонбони и ще си поговорим. И бездруго няма какво да правим тук.
Върнахме се в къщата на Арманд и аз приготвих горещ шоколад с кардамон и една тава сладкиш с праскови, който стана за двайсет минути с новото сладко и малко сметана с арманяк. Розет и Мая помагаха в кухнята, но и доста поизцапаха. Розет напяваше песничка без думи, а Мая се включи сериозно със свой импровизиран текст и като потропваше с дървена лъжица по масата.
– Домашно сладко...
– Бам–бадда–бам...
– Прасковено сладко от Виан за Рамазан!
Жозефин прихна неудържимо.
– А аз си мислех, че момчетата са по-забавни.
– Трябва да занесем малко сладкиш на моя джиддо довечера – каза Мая, когато извадихме тавата от фурната. – Може да хапне малко за ифтар. Моят джин направи вълшебство, за да се оправи дядо.
– Надявам се – казах.
Не беше точно вълшебство, но всички си имаме тайни. Шепот, знак, щипка подправки. Обръщането на приятелска карта. Песен.
– Ще проработи – усмихна се Мая. – Това е едно от трите ми желания.
Е, Мая, може би ще свърши работа. Случвали са се и по–странни неща. От посещението си при него вече научих, че страданието на стария Махджуби не е свързано с болест. Причината му е онова, което Оми нарича уасуас: шепотът, който се промъква в съзнанието и носи тревожни сънища, потиснатост, отчаяние. Разпрата със сина му. Фактът, че вече не го смятат подходящ да бъде духовен водач. Заминаването на Алиса при толкова загадъчни обстоятелства – всички тези неща допринесоха за внезапното влошаване на здравето на стареца.
– Ще му занесем, когато те изпратим до вас. И Алиса иска да го види. Сигурна съм, че вие ще му помогнете да се оправи.
– Лиско ще го направи – заяви Мая.
В пет часа дойде Анук заедно с Пилу, Люк, Жано и Алиса. Всички бяха в отлично разположение на духа и омазани с боя от глава до пети. Изпратих ги да се измият и преоблекат и пъхнах във фурната още една тава прасковен сладкиш, а Влад се излегна пред готварската печка, миришещ на боя. След малко вече спеше и вечно заетите му лапи потрепваха.