Адвокатът с кучето

Танкерът се намираше на около четиристотин метра от кея, когато Уили видя задната врата на микробуса да се отваря. Гриър слезе, дърпайки нещо след себе си. Беше покрито с платнище и той го свали на пътя, като внимателно го постави на земята.

Мислите на Уили препускаха. Не беше сигурен как да постъпи, когато моментът му се стори подходящ. Взираше се като хипнотизиран в Гриър, който се огледа предпазливо, но не видя никого. Не се сети да погледне нагоре към пътя в далечината, където се намираше Уили, но и без това едва ли щеше да го възприеме като заплаха. След като се увери, че е сам, той свали платнището.

Под него имаше реактивен снаряд.

Уили беше напълно сигурен в това. Бе гледал предостатъчно военни филми, за да разбере какво вижда. Беше от онези, които слагаш на рамо и стреляш, за да свалиш някой самолет. И ако в онези цистерни имаше нещо запалително, пораженията щяха да са невероятни.

Нямаше начин да приближи незабелязано до Гриър; пътят беше само един и Гриър щеше да го види незабавно. Усещаше също, че няма време да измине разстоянието пеша; щом Гриър подготвяше снаряда сега и корабът бе толкова близо, явно щеше да използва оръжието.

Уили скочи в колата си и потегли, гумите изсвириха от рязкото натискане на газта. Боеше се, че Гриър го е чул и се приготвя за пристигането му, но нямаше какво да направи по въпроса.

Прелетя през завоя, водещ към мястото, където стоеше Гриър. Движеше се толкова бързо, че едва не изгуби управление, но все пак успя да овладее колата.

Гриър не му обръщаше никакво внимание. Беше вдигнал устройството на рамото си. Намираше се точно зад микробуса, обърнат към кея и танкера. Явно всеки момент щеше да стреля.

Уили моментално прецени, че няма време да спре колата, да изскочи и да попречи на Гриър да изстреля ракетата. Нямаше време и да се тревожи дали тя ще експлодира в резултат на удара, който предстоеше.

Гриър беше съсредоточен върху задачата си и дори да знаеше, че Уили се носи устремно към него, не го показа. Когато Уили се намираше на стотина метра от него, движейки се с над сто километра в час, Гриър най-сетне го усети и се обърна.

Заради обръщането пое удара челно. Уили блъсна Гриър и ракетата, като ги заклещи в микробуса и премаза двете коли. Гриър умря моментално, но ракетата не експлодира, а просто тупна на земята.

Уили се заби в таблото на колата, като си счупи четири ребра и капачка и блъсна главата си в прозореца. Преди да изгуби съзнание, в ума му премина една мисъл: „Дано да е бил Гриър и дано да е била истинска ракета“.

Мина час и двадесет и пет минути преди обаждането. Това бяха най-дългите час и четирийсет и пет минути, които съм преживявал; същото време на пътеката за бягане минава за миг.

Обаждането бе от Синди.

— Всичко свърши, Анди. Уили го е спрял, Гриър е мъртъв.

Облекчението бе огромно. Повторих думите й на Лори и Били.

— Как е Уили?