Адвокатът с кучето

— Това се казваше в бележката на Ърскин… вие ли му я написахте?

Той игнорира въпроса ми.

— Да не искате да дам на Цимерман пенсията си?

— Не ме интересува как ще стане. Цимерман лежа в затвора за престъпление, за което знаехте, че не е извършено от него. Освен това ФБР се намеси в работата на съдебните заседатели. Не мисля, че е станало по ваша заповед. Готов съм да се обзаложа, че нагоре по стълбицата има хора, които ще бъдат сериозно вбесени и поставени в неудобно положение, ако нещата се разчуят. Е, ако се наложи, ще се явя в „Шейсет минути“ и ще разкажа историята, след което всеки репортер в Америка ще тръгне да рови за подробности.

— Ще направя каквото мога — каза той.

— Ще направите повече от това. — Опитах се да изтръгна обещание от Бенсън, макар че нищо не му пречеше да го наруши. Заплахата за разгласяване бе моята застраховка.

— Добре — каза той. — Приключихте ли вече? Или искате да ви принеса в жертва и първородния си син?

— Приключих.

— Добре, а сега ще кажа моите условия. Ако изпълнявам своята част, няма да казвате на никого за участието на ФБР в случая. И ще ми кажете всичко, което знаете. Още сега.

— Разбрахме се. Имам основания да смятам, че следващата стока, от която Ландън се е надявал да спечели, е природният газ.

— Защо мислите така?

— Същите компании, които са спечелили от петрола и родия чрез хедж фонда, са в позиция да направят още по-големи печалби от газ.

— Знаете ли какво са замислили?

Поклатих глава.

— Не. Но се надявам, че без Ландън и Ем вече никой нищо не замисля.

— Продължавайте да се надявате — посъветва ме Бенсън, намеквайки, че той самият смята да направи много повече от това.

След като той си тръгна, с Лори си легнахме. Последствията от случилото се ме блъскаха с пълна сила и изпитвах огромна утеха, че мога да я прегръщам. Разбира се, паметните събития не са задължително условие да ми харесва да прегръщам Лори, но днес това ми се струваше още по-необходимо.

Едва сутринта се сетих да проверя гласовата си поща и открих съобщение от Уили, който казваше, че май е видял Джейсън Гриър. Подозирах, че му се привиждат разни неща, особено след като изглеждаше много малко вероятно Ем наистина да е бил в Еверет.

Звъннах на Уили, но той не вдигна. Оставих му съобщение, в което с любезни думи изразих съмненията си и го молех да ми се обади.

Време бе да изживея най-добрата част от работата си. Тръгнах към затвора да взема Били. Трябваше да чакам само двайсетина минути, което е нищо според представите за време в затвора.

Щом се появи, той сграбчи лявата ми ръка над лакътя, но избегнахме мъжката прегръдка. После излязохме навън и тръгнахме към колата ми. Той спря за миг, за да погледне небето и да поеме дълбоко дъх. Не мога да си представя какво е да си затворен в килия, така че нямам идея как се чувства човек, когато най-сетне излиза на свобода.