Адвокатът с кучето

С две думи, не беше време за купон.

Изпекох си замразена пица, после хвърлях тенис топки на Майло и Тара. Заниманието не може да се нарече точно натоварващо интелекта и бе идеално за момента. Чувствах се добре, макар че щях да съм още по-добре, ако Лори беше тук.

Тя ме предупреди да не я очаквам преди десет, тъй като резервацията за вечеря била за шест и половина. Надявах се да харесва приятелите си, защото ако на мен ми се наложи да издържа три и половина часа вечеря с Винс и Пит в ресторант без телевизор, сигурно щях да ида в кухнята и да си напъхам главата в пещта.

Всъщност май трябваше да я питам дали приятелите й са жени. Ами ако беше отишла да се види с някоя стара любов? Представете си само — тя е излязла да се гощава с някакъв тип, а аз седя вкъщи и нагъвам замразена пица.

Качих се горе, легнах в леглото и включих мач на „Метс“. Течеше петият ининг, когато се обади Хайк.

— Включи телевизора — каза ми той.

— Гледам го.

— Превключи на „Си Ен Ен“.

Превключих и веднага разбрах какво иска да каже. Надписът в долната част на екрана гласеше: „Намерено тялото на финансист“. След това се смени с: „Алан Ландън е жертва на убиец“.

Пет минути по-късно знаех за случилото се толкова, колкото и медиите. Ландън бил открит от бегач в някакъв парк в Кънектикът с три куршума в гърдите. Предполага се, че е убит преди около двайсет и четири часа и че вероятно убийството е извършено другаде, след което трупът е бил изхвърлен.

Направо да не повярваш колко трупове се откриват от бегачи. Ако бях детектив, търсещ изчезнал човек, със сигурност бих наел маратонци.

Според репортажите бегачът се обадил на местната полиция, а те се обърнали към федералните власти.

Вече знаех какво прави Бенсън „на терен“.

Около девет и половина ми се стори, че чух Лори долу, но после осъзнах, че е просто телевизорът в кухнята, който съм забравил включен. Слязох да го изключа най-вече защото това ми даде извинение да мина отново покрай хладилника. Растящо момче съм и една замразена пица определено не ми е достатъчна.

Сипах в чинийка шоколадов сладолед. Беше без мазнини и захар, така че си сипах вероятно не повече от две хиляди калории. Излязох от кухнята и минах през кабинета, за да се кача обратно по стълбите.

Чух някакъв шум отляво и изведнъж вратата рязко се отвори. През нея се втурна едър мъж с пистолет. Той падна на пода от инерцията, а аз изпуснах сладоледа и се хвърлих обратно към кухнята.

Това бе единственото място, където можех да избягам, но то не подобряваше особено шансовете ми за оцеляване. Скрих се зад каменния плот в средата на помещението, но нямаше начин да се измъкна. Мъжът с пистолета просто трябваше да влезе след мен, да заобиколи и да ме застреля.