Адвокатът с кучето

Колкото и да е странно, Майло се подчини и се дръпна назад; видях, че Ем кърви от скалпа, челото и бузата си. Насочих пистолета към него и изкрещях: „Ставай!“, макар да не бях съвсем сигурен защо го правя. По-добре беше да го оставя да си лежи по гръб.

Той бавно се изправи на крака, ръсейки капки кръв. Забелязах, че Тара се е домъкнала в кухнята; вероятно бе предположила, че покрай цялата суматоха ще се намери и някоя бисквитка. За миг се уплаших, че ще мине до Ем и той ще я грабне, но тя явно предпочиташе да наблюдава от разстояние.

— Не мърдай — казах на Ем. — Стой на място.

През цялото време държах пистолета насочен към него и ръката ми малко се умори. Посегнах с лявата да взема безжичния телефон и набрах 911. Бързо им казах името и адреса си и описах ситуацията. Завърших с едно: „Моля, побързайте“.

Ем не бе помръднал, но се тревожех, че може да има друго оръжие, вероятно закрепено за глезена му, също като Брус Уилис в „Умирай трудно“. Мълчах и просто държах пистолета насочен, като се молех ченгетата да побързат, по дяволите.

— Дай ми шибания пистолет — каза Ем.

— Затваряй си плювалника — остроумно отвърнах аз.

— Не ти стиска да ме застреляш — каза той и направи крачка към мен.

— Внимавай да не разбереш — предупредих го аз.

Ем се разсмя и направи още една крачка, сякаш ме предизвикваше. Мислеше, че съм уплашен и беше напълно прав.

Той уж погледна бързо зад мен, след което се втурна напред и ме изненада. Куршумът го улучи право в челото и за един противен миг си спомних сцената от „Кръстникът“, в която Майкъл застреля Солоцо и полицейския капитан в ресторанта.

Реших, че съм задействал някакъв рефлексивен, почти примитивен защитен механизъм, за чието съществуване не съм и подозирал, защото не си спомнях да съм дръпнал спусъка.

И не го бях направил.

Лори стоеше на прага и тъкмо отпускаше пистолета си. Не я бях чул да влиза, но може би Ем я беше чул и затова се бе хвърлил към мен.

— Как мина вечерта? — попитах я аз.

— Добре ли си, Анди?

Опитах да намеря някакъв остроумен отговор, но бях изчерпан. Чак сега осъзнах какво се е случило и едва успявах да се задържа на крака. Пристъпих и прегърнах Лори, после Тара, после и Майло. Него прегърнах два пъти.

Тъкмо приключих с прегръдките и полицията пристигна.

Уили седеше в бара в лобито, пиеше бира и гледаше телевизия. Беше прекарал тук по-голямата част от нощта, като се мъчеше да ограничи броя на бирите, защото искаше да остане буден. През целия ден не беше виждал Ем и започваше да си мисли, че той вече не е тук. Човекът на Русо беше казал, че има вероятност да е напуснал, и явно наистина беше така.

Най-неочаквано оставането буден стана съвсем лесно, защото бе излъчено извънредното съобщение, че Ем е убит, докато е нахлувал в дома на Анди Карпентър.