Адвокатът с кучето
- Автор: Розенфелт Дейвид
- Серия: Andy Carpenter #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-311-9
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Адвокатът с кучето». Краткое содержание книги:
Уили гледа пет минути, но не споменаха дали е пострадал някой друг, освен Ем. След това излезе в лобито, където беше по-тихо, и се обади на Анди от мобилния си телефон.
Изпита огромно облекчение, когато той вдигна.
— Анди, добре ли си?
— Да, нищо ми няма — отвърна той. — Къде си?
Покрай цялото вълнение за момент беше забравил, че Уили е тръгнал да търси Ем.
— В Еверет. Горе, в Масачузетс.
— Да бе. Мисля, че вече можеш да се върнеш.
Разговорът им бе кратък, тъй като Анди трябваше да отговаря на въпросите на полицаите. Уили обеща да вземе обратен полет на сутринта.
До сутринта обаче имаше предостатъчно време, така че се върна в бара за още няколко бири и да погледа телевизия. Нямаше да гони Ем тази нощ или когато и да било, така че можеше да пие, без да се тревожи за бдителността си.
Джейсън Гриър влезе в хотела няколко минути по-късно. Ем го беше предупредил да не се мярка много-много на публични места, тъй като Карпентър беше показал снимката му в шоуто на Лари Кинг.
Ем обаче не се беше обаждал вече два дни и Гриър направо полудяваше в стаята. Затова отскочи до едно заведение за бързо хранене, като си поръча храна от колата, за да не го видят клиентите.
Когато се върна в хотела, направи същото, което правеше винаги — паркира сам колата си. Целта беше не толкова да не го забележат, колкото да не позволи на някого да види какво има в заключената задна част на вана.
Тръгна през лобито към асансьорите, като небрежно хвърли поглед към бара и телевизорите в него. Закова на място, когато видя снимката на Ем и надписа, който съобщаваше, че е убит.
Мъчейки се да овладее надигащата се паника, Гриър влезе в бара да изгледа предаването и да разбере повече. Не забеляза Уили Милър, който пиеше бира в дъното, пък и да беше, физиономията му не му говореше нищо. Не познаваше Уили, нито имаше представа как изглежда.
Уили обаче го забеляза.
Не можеше да е сигурен, но имаше набито око за лица и му се стори, че разпозна Гриър от снимката, която Анди беше показал по телевизията. А и начинът, по който онзи зяпаше екрана и неуспешно се мъчеше да скрие объркването и страха си, като че ли оправдаваше подозренията му.
Уили излезе и отново се обади на Анди, като застана така, че да може да наблюдава бара. Никой не отговори, затова остави съобщение, че може би се е натъкнал на Гриър, но не е съвсем сигурен.
Докато прибираше телефона, Гриър излезе от бара. Уили го последва и двамата се качиха заедно в асансьора. Гриър натисна 9 и Уили за момент се запита дали да не избере различен етаж, за да не събуди подозрения. Накрая реши също да слезе на деветия етаж, тъй като Гриър нямаше основания да мисли, че той го следи. Дори някой, най-вероятно ченге, да знаеше къде се намира той, нямаше особени причини да върви след него до стаята. Имаше и други начини да научат номера, ако вече не го знаеха.
Гриър излезе и тръгна към стая 942, която се намираше почти срещу асансьора, а Уили мина покрай него и продължи.
Прибра се в своята стая на третия етаж, за да погледа още новини и да реши какво да прави по-нататък. Не беше сигурен дали мъжът наистина е Гриър. Все пак си заслужаваше да изгуби ден-два и да научи повече, макар идеята да стои сам в Еверет да не му изглеждаше особено привлекателна. Накрая реши да остане и да държи Гриър под око.
Въпросът бе как точно да го направи.
Оказа се, че разминаването на косъм със смъртта може да бъде доста изтощително изпитание, и копнеех за малко сън. За съжаление детективите обикновено имат куп въпроси, когато намерят труп с пръсната глава в кухнята ти. Журналистите се бяха разположили на лагер на улицата, но те поне са по-лесни за избягване.
Макар че парадът се командваше от Пит Стантън и следователно не бяхме под подозрение, процесът бе доста продължителен. Това важеше с още по-пълна сила, защото бяха въвлечени двама души, Лори и моя милост. Майло, който бе ключовият играч в целия инцидент, се измъкна сух от цялата работа и двамата с Тара спяха в ъгъла.
Когато най-сетне отговорихме на всички възможни въпроси и криминалистите и съдебният лекар приключиха работата си, нуждата ми от сън отново не бе задоволена. Заслугата за това бе на Бенсън, който се появи около два след полунощ с други двама агенти на ФБР, за да направи дългата нощ още по-дълга.