Степени на свобода.
- Автор: Мордън Саймън
- Серия: The Metrozone series #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-452-7
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Степени на свобода.». Краткое содержание книги:
Майкъл е неизмеримо сложен ИИ, попаднал в капан под останките на Кулата Ошикора. Някой ден Петрович ще го освободи – просто трябва да вярва, че Майкъл ще запази здравия си разум дотогава.
Мади и Петрович са изпаднали в криза на доверието. Тя го напуска, но Петрович е убеден, че все още го обича.
Соня Ошикора също обича Петрович. Но играе някаква сложна игра и изобщо не е ясно дали възнамерява да го спаси от онова, което предстои.
ЦРУ иска да спаси света. Добре де, само Америка, но за тях това е едно и също.
Новият джихад на машините отново се обажда. Но Петрович го унищожи, нали така?
Някога Армагедонистите взривиха света, опитвайки се да убият кажи-речи всичко живо. Сега смятат да го направят отново.
И за кой ли път всички пътища водят към Петрович. Всеки иска нещо от него, а единственото, което иска той, е да бъде свободен…
Избягваха всички опасности по пътя си, дори когато слягането на земята след експлозията предизвикваше срутването на нещо наблизо. Винаги първо се чуваха някакви предупредителни звуци и земята потреперваше. Разполагаха с достатъчно време, за да избягат напред, далеч от бавно търкалящите се тухли и греди, камъни и стомана.
Появи се сигнал; Петрович веднага се закачи и потърси помощ.
– Здрасти.
[Способността ти да оцеляваш изненада дори мен. Много ли сте ранени?]
– Доста сме поочукани. Да речем, че имаме петнайсет едва успяващи да вървят ранени. Не знам какво количество радиация сме поели – може вече и да сме мъртви.
[На входа към „Мерилибоун“, до мола на Оксфорд Стрийт са отворили станция за обеззаразяване. Постарайте се да минете оттам.]
– Разкажи ми за щетите.
[Съдейки по предавателите, които сме изгубили, сградите в радиус от седемстотин и петдесет метра от епицентъра на взрива са или напълно, или частично унищожени. Някои в периметъра са оцелели, други, извън него не са. Няма значителни разрушения извън две хиляди и двеста метра. Бъкингамският дворец е в руини, Устминстърските диги са разкъсани, а старият Парламент е наводнен. Временният мост при Ламбет е разрушен.]
– Ах, чёрт. А напредвахме толкова добре.
Молът, чиито стъкла бяха грижливо подменени след опустошението, предизвикано от милицията на „Парадайз“, представляваше море от сияещ кристал под скелето от подпорни греди. В празните пространства зад безизразните магазинни витрини се виждаха потрошени плочки и висящи стенни лампи.
[Трябва да знаеш, че за момента те смятат за мъртъв. ЕС безцеремонно прекрати всички визи на притежателите на американски паспорти, целият дипломатически персонал е прогонен, всички американски авоари са замразени. Правителството на Съюза влиза в спешно заседание в осемнайсет часа. Какъв ще бъде отговорът ти?]
– Моят или отговорът на Свободната зона?
[Те не са ли едно и също?]
– Да. И те скоро ще го разберат.
Преходът към Мерилибоун Лейн се намираше точно отпред и точно както им беше обещано, там беше разпъната голяма бяла палатка. Край нея бяха паркирани микробуси с червени кръстове, а вътре ги чакаха фигури в бели престилки и респиратори.
Петрович не очакваше това с нетърпение. Той се нареди пръв, отчасти защото беше водач, но най-вече защото искаше по-бързо да приключи.
Екипът по обеззаразяването работеше в два потока; докато го преглеждаха с детекторите за радиация, треперещата Маса беше избутана в съседната лента. Броячите цъкаха мързеливо при включването си, но когато ги приближиха до тялото му, започнаха да тракат и да жужат.
Един от медиците разкъса печата на стерилизиран пакет с хирургически ножици.
– Извинете, доктор Петрович – каза той и започна да разрязва дрехите на Петрович от шията до слабините.
Повтори действията си и на гърба му, след това се прехвърли на краката.
Наложи се да свалят и екзоскелета му и за щастие, някой разполагаше с кутия за инструменти, в които имаше гаечен ключ с точния размер. Махнаха залепените за тялото му батерии – тиксото остави върху кожата му червени отпечатъци. Опитаха се да му вземат и компютъра, но за това не можеше да става и дума. Прибраха го в найлонова торбичка, завързана с въженце, което той стисна здраво.
Беше съвсем гол, с изключение на ботушите. Разрязаха връзките им и той ги събу, след това свали поред и чорапите. Когато всичките му дрехи бяха прибрани в яркожълта найлонова торбичка, отново го провериха с брояча.
Този път радиацията беше по-ниска, но в дясното му око имаше нещо, някаква заседнала частица от някакъв краткотраен радиоактивен изотоп.
– Боя се, че трябва да го извадим.
– Да, и аз така предположих.
Той продължи да гледа право напред, но с крайчеца на окото си забеляза, че Маса беше преглеждана по същия учтив, но непреклонен маниер. Ножиците не успяха да срежат нейния стелт костюм, затова й се наложи да го съблече. Сега беше гола като него и за пръв път му изглеждаше уплашена и окаяна.
Медикът извади стерилни форцепси и плъзна краищата им около очната ябълка на Петрович. Стисна здраво, завъртя под правилния ъгъл и уредът излезе с изщракване.
Прибраха го в чантата с дрехите.