Степени на свобода.
- Автор: Мордън Саймън
- Серия: The Metrozone series #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-452-7
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Степени на свобода.». Краткое содержание книги:
Майкъл е неизмеримо сложен ИИ, попаднал в капан под останките на Кулата Ошикора. Някой ден Петрович ще го освободи – просто трябва да вярва, че Майкъл ще запази здравия си разум дотогава.
Мади и Петрович са изпаднали в криза на доверието. Тя го напуска, но Петрович е убеден, че все още го обича.
Соня Ошикора също обича Петрович. Но играе някаква сложна игра и изобщо не е ясно дали възнамерява да го спаси от онова, което предстои.
ЦРУ иска да спаси света. Добре де, само Америка, но за тях това е едно и също.
Новият джихад на машините отново се обажда. Но Петрович го унищожи, нали така?
Някога Армагедонистите взривиха света, опитвайки се да убият кажи-речи всичко живо. Сега смятат да го направят отново.
И за кой ли път всички пътища водят към Петрович. Всеки иска нещо от него, а единственото, което иска той, е да бъде свободен…
– Да. – Армстронг имаше проблеми с дишането. – Мога да го направя.
– Съобщението е следното: искам да разговарям с Макензи и няма да си отида, докато това не стане.
Петрович чу как слушалката бе оставена на масата. Не се и съмняваше, че тя е направена от солидно скъпо дърво, полирано до блясък и чинно подредено.
Мълчанието продължи няколко минути, докато не се чуха приближаващи се гласове. Единият беше на Армстронг, имаше и други. Сториха му се разтревожени.
Слушалката отново беше вдигната и в нея прозвуча гласът на по-възрастен мъж. Глас на човек, който беше свикнал и да дава, и да изпълнява заповеди.
– Говори адмирал Малкълм Аренд от Военноморските сили на Съединените щати. Кой се обажда и как успяхте да проникнете в системата?
– Джо не ви ли каза? Таях такива големи надежди за това момче. Или може би проблемът е във вас, адмирале? Може би Джо ви е казал, но вие не сте му повярвали, защото сте си мислели, че атомите ми плават из атмосферата някъде над Франция.
Нечия ръка прикри говорителя на слушалката и адмиралът извика на останалите:
– Петрович е.
– Нали това се опитвам да ви кажа. Така, вие също не сте Макензи. Всички са се събрали в Кризисната стая, нали? Значи, можете да прехвърлите този разговор там – и сам мога да го направя, но защо трябва да върша цялата работа?
– Президентът Макензи не разговаря с терористи.
– Мога ли да ви напомня кой току-що събори Колоната на Нелсън? Търкаля се някъде по Трафалгар Скуеър и главата на Нелсън се е откъснала. Тази снимка в момента обикаля новинарските канали по цялата планета. Дори вашите. Щом аз мога да преглътна разговора с Макензи, и той ще благоволи да си седне на кльощавия задник и да разговаря с мен.
– Президентът Макензи не разговаря с терористи. Аз не разговарям с терористи. Никой в тази администрация не разговаря с терористи.
– Хубаво. Значи, никой не иска да научи как ще загине държавата ви. Мога да ви разбера.
– Аз… какво?
– Не само, че не убихте мен, но не убихте и Майкъл – каза Петрович.
– Майкъл?
– ИИ-то. Той си има име: Майкъл. Него се опитвахте да убиете; същият Майкъл, когото Ватиканът се кани да обяви за жив. Не че на вас ви пука повече, отколкото когато го мислехте за машина. Съжалявам, увлякох се. Двамата с Майкъл, между нас казано, решихме, че вашето съществуване е твърде опасно за света и че той ще се превърне в много по-добро място за живеене без вашата групичка въоръжени с ядрени оръжия фундаменталистки ксенофобски психопати. Съжалявам, че нещата се развиха така, но какво да се прави.
– Вие заплашвате да унищожите Съединените американски щати. Вие и коя армия?
– Да. Последния път, когато някой ми каза това същото нещо, аз го изненадах, като се появих с, нали се сещате, цяла армия. Пригответе се за Новия джихад на машините, адмирале.
– Можем да се справим с ИИ, Петрович – каза Аренд. – Можем да се справим и с вас. Сега се махайте от тази линия.
– Само още едно нещо, адмирале. Ако сега изолирате мрежата си, вирусните програми, които са инсталирани в инфраструктурата на страната ви, няма да могат да говорят с Майкъл. Ако това се случи, те ще изключат всеки компютър, в който се крият, и аз съм сигурен, че вие знаете колко е трудно да се рестартират тези машини, щом угаснат веднъж. Ще изгубите всичко, и то за доста продължително време. Ще ви останат само дребните монети по джобовете.
– „Анархия“. Става дума за „Анархия“.
– Модифициран. Така че не бързайте да затваряте. Разбира се, първо ще искате да проверите дали не блъфирам; но по-рано днес аз направих същото нещо и в Свободната зона и ако успеете да намерите някой, който ще пожелае да разговаря с вас след онова, което направихте, той ще потвърди, че е имало внезапно и пълно изключване. Аз имам ИИ, който ми помогна да оправя кашата, но предполагам, че вашата агония ще продължи много по-дълго от нашата. Може би години. Между другото, как се справя АНС с потушаването на последните бунтове?
В стаята като че ли имаше доста хора, които тичаха и разговаряха забързано по телефоните си. Те, разбира се, се опитваха да го проследят – това упражнение беше обречено на неуспех, но той щеше да остане разочарован, ако не се бяха опитали. В някои от разговорите ставаше дума за активиране на резиденти в Метрозоната – явно нямаше гаранция, че се е отървал от всички агенти на ЦРУ.
Някои от разговорите бяха по-техничарски – как е успял да похити сателитите и как може да си ги върнат – но повечето от тях просто крещяха заповеди да се провери всеки софтуер, от който зависи нещо важно.
– Какво искате, Петрович? – изръмжа Аренд.