Нощен ездач
- Автор: Уоррен Роберт Пенн
- Год: 1988
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Николова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Нощен ездач». Краткое содержание книги:
— Знаете много добре, че когато ме избрахте, обещах да не ви въвличам в излишни неприятности. Но стана тъй, че за изминалата половин година изживяхме немалко премеждия. Всички ги изпитахме на гърба си и още не знаем доколко сме успели — говореше плавно и спокойно, но думите му отекваха чак в дъното на стаята. За миг замълча, сетне продължи с по-рязък глас: — Каквото и да сме постигнали обаче, то пак не е достатъчно! У верен съм в това, а и вие го знаете не по-зле от мен. Тази есен компаниите успяха да изкупят значително количество тютюн. Вярно, скъпо им излезе, ала все пак скърпиха положението. Сега този тютюн е в складовете им в Бардсвил, Милвил, Олтаун и Моргансгаун — гласът му отново стана спокоен. Погледът му се плъзна над групата мъже отпреде му, като че ли за момент ги беше забравил, и се закова в гредореда в другия край на помещението. После отново се върна към тях и той, издал доверително напред длъгнестото си ръбато лице, повтори: — В складовете им! Сега там лежат милиони фунтове. В Бардсвил, в Милвил, в Олтаун и в Моргансгаун! Да, лежат! Ето защо — и се усмихна някак извиняващо се и все тъй поверително, като заголи кучешките си зъби, — ето защо ви предлагам да се размърдаме и да поразмътим водата, момчета!
Като се изключи уютният съсък на горящите в огнището пънове, в стаята се възцари гробна тишина. След малко прозвуча нечий унил и мрачен глас:
— Стана тя каквато стана!
— Е? — повиши глас доктор Макдоналд, като се облегна назад.
Никой и думица не пророни.
— Е? — настоя той, леко подигравателно този път.
Отекна гръм от гласове. Хората се размърдаха неспокойно и в стаята се разнесе шум от стържещи по дъските ботуши. Все тъй усмихнат, докторът вдигна ръце, за да въдвори ред, и ги държа така, докато наоколо отново не се възцари тишина.
— Това е последната карта! — заяви той.
— Тъй е! — съгласи се някой.
— Последната! — натърти оня. — Друго раздаване няма да има!
Гласовете отново се извисиха, но скоро стихнаха пред властно вдигнатите ръце.
— Последната карта! — провикна се Пърси Мън. Неколцина се обърнаха към него, а сетне и останалите. — Последната! — повтори той. — Взимаш я или се отказваш! Лично аз смятам, че трябва да я вземем!
— Да я вземем! — обади се някой.
— Да я вземем! — повтори Мън, — защото това е последният ни шанс! Но има и друга причина. Мистър Бърдън заяви — и той кимна към мъжа, който го гледаше в упор изпод черния си рошав перчем и клатеше глава, — че тази година е вършил неща, за които и през ум не му е минавало. Това важи за всички ни! Включително и за мен и, ей богу, признавам си го! Вие също не можете да го отречете. Излишно е да изброявам тези неща. Знаете ги много добре…
— Трябваше! — прекъсна го Мърдок.
— Бога ми! — избоботи Крисчън, ставайки от мястото си и оглеждайки се кръвнишки, но си седна, преди да довърши изречението.
— Това беше грешка — продължи Мън. — Но стореното си е сторено! Повтарям — грешка, защото когато се борехме против компаниите, трябваше да вдигнем ръка и против своите. Против всички онези, които не виждаха и не разбираха, но все пак бяха наши хора. Сега обаче въпросът стои другояче. Всичко е ясно като бял ден. Или те, или ние! Когато ударим…
— Какво? — зина някой.
— Да, когато ударим — бавно продължи Мън, — когато ударим, всичко ще бъде ясно! И този път няма да сме шепа мъже с няколко кибрита и кутия газ! Не! Ще бъдем хиляда! Две хиляди! Колкото е необходимо! Всички! В колона! Тогава… — и в този миг беше сигурен. Издълбоко в него се надигна категоричното му и твърдо убеждение, което го погълна като порой и той вече не чуваше думите си — всичко ще бъде различно! Всичко ще бъде ясно като бял ден!
Пърси Мън бавно се отпусна върху една от пейките до стената и се облегна на чепатите пънове. Гласовете продължаваха да отекват в ушите му. Те щяха да тръгнат. В момента гласуваха и щяха да гласуват да тръгнат. Мускулите му се стегнаха, а кожата по гърба и раменете му настръхна. Дори и през дебелото палто усещаше колко грапави и твърди са пъновете, на които се беше облегнал, но заслушан в гласовете, лека-полека се отпусна.