Кланът на вълчицата

— Салма се налочи до насита, напомпа се с толкова много кръв, че придоби сили, които застрашават дори твоята власт и авторитет.

Салма губеше самообладание. Озъби се:

— Какво, обвиняваш ли ме?

— Да, обвинявам те в предателство и ако графинята беше по-внимателна, щеше да разбере, че криеш от нея много неща.

Графинята се размърда в своя ъгъл, готова за контраатака:

— Доста си схватлива, Селене. Много бързо напредваш. Обвиняваш, обичаш парите, безгрижието, властта и кръвта. Вече си се подмладила. Ти също можеш да се окажеш заплаха за мен.

Селене се усмихна.

— Съмнявам се, графиньо. Ако не съм аз, вие сте обречени на пълно унищожение, без мен ще бъдете затрити от света.

— Не е вярно — извика Салма. — Чиста измислица! Опитва се да ни накара да вярваме, че ни е крайно необходима. Овладява тайните ни, за да стане господарка на нашите съдбини. Тя не ни е нужна.

— Сигурна ли си, Салма? Питала ли си се как точно вие, Одиш, ще победите жените Омар с помощта на избраницата? — подхвърли многозначително Селене.

Графинята благоговейно я слушаше, с възхищение попиваше всяка нейна дума.

— Как, Селене?

Селене насочи показалеца си към Салма.

— Ти, Салма, си напълно наясно. Избраницата ще унищожи враговете ви със скиптъра на властта. А с енергията и магията, отнети от магьосниците с помощта на скиптъра, вие ще се подхранвате и ще се поддържате.

Салма се направи на ударена:

— Не вярвам в пророчеството.

Графинята възрази:

— Съвпадът на небесните тела е съвсем скоро и всички знамения сочат, че моментът наближава.

Салма пребледня.

— Да се отървем от Селене, докато съвпадът още не е станал и така пророчеството няма да се сбъдне.

— То вече се сбъдва! — изкрещя Селене властно, като посочи обвинително Салма. — Той е в теб, Салма, нали?

— Наистина се сбъдва — съгласи се със Селене графинята, като се надигна срещу Салма. — Дай ми го, Салма.

Салма упорито мълчеше, а сянката на графинята започна да се уголемява и разширява, да се разраства неимоверно, докато накрая се превърна в тъмен заплашителен облак.

— Предай ми скиптъра на властта.

Салма се съпротивляваше:

— Той си е мой, сам дойде при мен.

Сянката на графинята обгърна Салма и я потопи в мрак.

— Той не ти принадлежи, Салма, дай ми го.

Схватката между двете продължи неясно колко, за неопределим промеждутък, абсурден и увиснал в безвремието. Накрая скиптърът се търкулна в краката на Селене, на която не й оставаше нищо друго, освен да се наведе и да го вземе.

— Ето че дойде при мен.

Загърната от тъмнината, графинята с любопитство наблюдаваше сцената.

— Селене, знаеш каква е твоята задача. Трябва да унищожиш жените Омар.

Надвита от графинята, напълно обезсилена и рухнала на пода, Салма дишаше тежко и учестено.