Кланът на вълчицата
- Автор: Каранса Майте
- Серия: Войната на вещиците #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп
- ISBN: 978-954-330-332-8
- Переводчик: Боряна Цонева
- Жанр: Детское фэнтези
Электронная книга - «Кланът на вълчицата». Краткое содержание книги:
— А сега ми обясни какво стана.
Възкресявайки събитията, Анаид отново изживя ужаса от схватката си със Салма и болката от жестоките думи, които бе казала за майка й.
— О, лельо, беше ужасно!
И разказа на Криселда всичко, което си спомняше от онази вечер.
Макар й мъчително, това, че можа словесно да излее преживяното, й помогна да прогони призраците и да се пребори с кошмарните видения от нощните си бълнувания.
Криселда нежно я прегърна, а Анаид я изненада, като директно й зададе въпроса:
— Това не е истина. Онова, което Салма твърди за майка ми, е лъжа, нали?
Криселда се смути и разроши косите й.
— Скъпото ми момиче. Ти прояви голяма смелост.
— И могъщество — добави старата Лукреция.
Лукреция седеше, скрита в сянката, и бдеше над едно безжизнено тяло.
— Клодия!
Анаид запълзя с мъка към мястото, където лежеше Клодия, мъртвешки бледа, стенеща в съня си, но старата набръчкана ръка на Лукреция я стисна за китката и я спря.
— Вулканът се разбуди. Ти ли беше? Ти ли го направи?
Анаид се уплаши.
— Изригна ли?
Криселда се намеси:
— Лавата сравни със земята склоновете и долината.
Лукреция отхлаби хватката си и продължи да я разпитва. Гласът й прозвуча благо, разбиращо:
— Етна кротко беше заспал, но някой го изтръгна от съня му и го разбуни. Не бяхме ние. Ти ли беше?
Анаид не беше успяла да потисне гнева си, но не бе възнамерявала да причини нещастие. Наистина ли беше предизвикала катаклизъм? Само бе почувствала силна омраза и й се бе приискало да умре. Това беше опасно, много опасно. Една посветена Омар не бива да нанася вреди, нито да се поддава на отчаянието.
— Съжалявам, не исках, не се овладях… Пожелах огънят да погълне колибата и всички да изгорим заедно с нея.
Лукреция леко потрепери. После прекара мазолестите си ръце по очите и устата на Анаид, по шията й, докато накрая пръстите й се спряха на лунните камъни, които висяха на врата й.
— Няма съмнение. Можеш да владееш огъня.
Криселда се намеси, като се обърна към Лукреция:
— Значи ще го направиш?
Анаид не разбираше за какво говорят, докато Лукреция прошепна:
— Ще ти разкрия тайната на ковачеството и алхимията на огъня. Ще изковеш атамето си от непобедимия камък, от лунния камък, който сама си избра.
Анаид се почувства поласкана от честта, която й оказваше старата Лукреция. Тя и бъдещата й наследница от клана на змиите бяха единствените пазителки на това древно умение.
— Това ще е последното, което ще направя преди смъртта си. А сега, подай ми ръката си.
Опипа дланта й и положи своята върху нея. Направи знак на Криселда.
— Помниш ли песничката на Деметер, онази, която тя тананикаше всеки път, когато лекуваше някого?
Анаид я помнеше много добре. Криселда се обърна към нея с молба:
— Анаид, постави ръце върху Клодия. Ти имаш дарба, онази, която притежават всичките Цинулис, но си по-млада и по-силна. Може би ще имаш повече късмет от мен.
Лукреция съблече Клодия и Анаид видя едва забележима раничка, през която се бе изцеждал животът на момичето. Сложи и двете си ръце върху раничката и поде песента на Деметер. Надушваше приближаващата смърт.
Както се беше случвало и преди, усети да се парализира от вледеняващия студ, който със силата на волята си изтегляше от тялото на Клодия. Клодия се връщаше към живота, а тя губеше сили, пресъхваше, изчерпана, но въпреки това не се отказваше. Пръстите й, магически удължени, разтриваха сърцето на Клодия и го караха да пулсира по-често и по-силно, да изтласква кръвта все по-мощно и равномерно. Спря едва когато Лукреция я хвана и я разтърси.
— Стига толкова, ще се разболееш. Отдъхни си.
Анаид се отпусна безсилна в скута на Криселда, но тутакси се дръпна. Криселда се канеше да я завие с проклетия пуловер на Кристине Олав.
— Изгори го! Веднага го изгори, омагьосан е.
— Така е.
— От една Одиш! Омагьосан е от Одиш — упорито протестираше Анаид.
Криселда й го навлече насила. Анаид беше прекалено слаба, за да й се противопостави.
— Грешиш. Този пуловер спаси живота на Клодия, както и твоя. Омагьосан е, но с чудотворна добронамерена магия.
Вълнената дреха ласкаво я обгърна с топлината на близостта и домашното огнище.