![Усмивка в полунощ [(пълен цикъл 2013 г.)] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/9/7/4/usmivka-v-polunoshch-plen-cikl-2013-g-download.jpg)
Усмивка в полунощ [(пълен цикъл 2013 г.)]
- Автор: Майналовски Сибин
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- ISBN: 9789548628792
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Усмивка в полунощ [(пълен цикъл 2013 г.)]». Краткое содержание книги:
– Н-н-н... не мисля, че има смисъл да обсъждам това с Вас – изрепчи се Мишел... може би за да прикрие колко е уплашена в действителност.
– Напротив, мила. За да уловиш един спомен и за да го унищожиш, първо трябва едва ли не да поживееш с него, да дишаш с неговия ритъм, да допреш ухо до сърцето му, за да опознаеш пулса му... даже да му се обясниш в любов, за да приспиш бдителността му... и когато това стане – да му прережеш гърлото!!!
Магът удари с юмрук по масата. Пепелникът (както и сърцето на Мишел) подскочи от прорязалия вечерната тишина звук.
– Не се плаши от мен – продължи монолога си магьосникът. – Не аз съм твоят враг – това трябва да е първата и единствената мисъл в главата ти сега. Врагът – това са спомените ти. Този враг бавно, но сигурно изяжда сърцето и мозъка ти като трупен червей, хранещ се с мъртва плът. Най-страшното е, че не можеш да го видиш, за да го размажеш с чехъл като нахална хлебарка, която е станала толкова нагла, че идва при теб и вдига скандал защо хладилникът е празен. Това е врагът... а аз съм този, който мога да го унищожа. Аз съм единственият останал Ловец на спомени във всички светове... и в момента съм ти приятел и съдружник – запомни това, ако обичаш, и престани да трепериш като подгонена от псета лисица. Впрочем, забравих да ти се представя – казвам се Тери Сторн.
Мишел вдигна очи, като за момент забрави дори страха си.
Тери Сторн!? Легендарният магьосник, който, както гласяха слуховете, навремето за малко да унищожи един от световете, в които бил, заради...
– Даже не си го и помисляй!!! – изгърмя гласът на мага. В очите му бушуваше ален пожар.
– Толкова нескопосано мислиш, че сякаш го каза на глас... – продължи той, неочаквано снижил глас. – Не се притеснявай – нямам намерение да чета мислите ти. Просто наистина сякаш го чух с ушите си... никак не можеш да контролираш мозъка си, жено... ъ-ъ-ъ, извинявай – Мишел. Що се отнася до онези проклети слухове... ами-и-и, нека кажем, че бяха доста преувеличени... и пуснати от един пишман-трубадур, който през целия си живот не виждаше друго, освен това, което го интересува лично... и което му изнася. Така, стига за това, ако обичаш. Да се съсредоточим върху твоя проблем. Говори!
Независимо от страха, сковал тялото ѝ, Мишел някак си намери останала неизвестно откъде силица, за да задвижи гласните си струни:
– Преследва ме спомен за бившия ми съпруг. Бях толкова влюбена в него... или тогава поне си мислех, че съм влюбена... че ми липсва страшно... по-лошо е и от кошмар, понеже знаеш, че кошмарът рано или късно ще свърши и ти ще се събудиш... а от това събуждане няма... и няма край... постоянно мисля за него... помня го как загина при един дуел... би се за мен... и противникът му го прониза...
– Продължавай, Мишел – кимна магът. Очите му бяха черни... и дълбоки... като бездна, в която потъваш, без да се съпротивляваш, понеже знаеш, че спасение няма... Мишел усети как се унася в подобие на транс.
– Обичаше ли го наистина? – попита я магьосникът.
– Не... липсва ми, понеже бях свикнала с него... с вечните му обиди... със собственическото му чувство... с пародията му на любов... – Думите се лееха от устата ѝ противно на желанието ѝ.
Погледът на магьосника се насочи към ъгъла на стаята, където бе започнала да се материализира някаква тъмна и безформена сянка.
– Не спирай да говориш!!! – прогърмя гласът на мага. – Какво си спомняш за него?
– Помня... помня... помня как се запознахме... аз бях малка и исках да избягам от родителите си, а той беше истински воин... нищо, че неговите другари по оръжие не го обичаха... че го наричаха „Мухльото“... мисля, че тогава се влюбих за пръв път... просто тогава още не знаех, че жената никога не обича... а само привиква повече или по-малко с даден човек... не знаех, че не мога да обичам... а той го знаеше...
Сянката бе нараснала до човешки ръст и се приближаваше заплашително. По-късно, когато Мишел си припомняше случката с най-малките подробности, въпреки усилията ѝ не можеше да се сети за мига, когато магьосникът атакува. Той се изправи като светкавица, отметна наметалото си и протегна ръце напред. Сянката се дръпна, но вече бе късно. В стаята сякаш влетя яростен вихър. Дългата коса на мага се вееше като конска грива по време на бесен галоп, жилите по ръцете му бяха изпънати в неистово напрежение, по високото му чело се стичаха едри като сълзи капки пот, а очите му... сега пък бяха тъмновиолетови и в тях бушуваха хилядолетни бури.
Всичко свърши толкова неочаквано, както бе започнало. За миг сянката проблясна с кървавочервен пламък, след което изчезна с пукот. Чашите в бюфета се пръснаха на хиляди дребни кристални късчета като неспособно да задържа огромната си любов сърце. Тери Сторн, Вечният Човек, Ловецът на спомени се строполи на стола, останал без сили.