![Усмивка в полунощ [(пълен цикъл 2013 г.)] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/9/7/4/usmivka-v-polunoshch-plen-cikl-2013-g-download.jpg)
Усмивка в полунощ [(пълен цикъл 2013 г.)]
- Автор: Майналовски Сибин
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- ISBN: 9789548628792
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Усмивка в полунощ [(пълен цикъл 2013 г.)]». Краткое содержание книги:
– Къде изчезна, магьоснико? Защо ни предаде? Нима не знаеше, че без теб сме загубени...?
Горчивите въпроси не секваха и за миг. Главата му щеше да се пръсне от кънтящото в нея ехо.
– НЕ ЗНАМ КОЙ СЪМ!!! – изкрещя той. Черните скали наоколо подхванаха вика му и го заподмятаха насам-натам из пещерата. Покритите им с пукнатини лица се хилеха.
– Какво е станало с теб, магьоснико? Забравил си за себе си? И за нас? – Въпросите отново заваляха, но упрекът в тях бе заменен от загриженост и страх.
– Защо ме наричате така? Аз не съм магьосник... или поне не помня да съм бил. И къде, в името на Мрака, се намираме? И защо би трябвало да си спомням за вас?
– Ние сме Прокудените, магьоснико. Ти бе човекът, който ни събра тук. Именно ти обикаля с години из всички светове, за да издирваш нашите души и да ни доведеш тук, в Пещерата на Мълчанието. От теб разбрахме, че поотделно нямаме шанс и рано или късно ще потънем в бездната на собствената си болка... но заедно, сгушени една до друга, усещайки и съчувствайки на чуждата мъка, била тя по-силна или по-невзрачна от собствените ти терзания, започвахме да забравяме нещастието и отваряхме съзнанията си за надеждата. Но един ден ти изчезна, Вечни Човеко... Спомена, че искаш да издириш собствената си душа, защото си се уморил да скиташ из света с наранено сърце и окрадени чувства. Сподели ни, че задачата е трудна и почти без шанс за успех, защото дълго време всеки бе късал парчета от любовта ти, бе дъвкал лакомо привързаността ти и след това бе изплювал късчетата преданост в безброй отходни ями. Но ти бе твърдо решен да опиташ. Години наред стояхме в мрака на собствената си безсмисленост и чакахме да се завърнеш. Имаше такива, които бързо загубиха надежда. Други вярваха докрай, че един ден отново ще те срещнем. И ето, че мигът най-накрая настъпи. Благодарим ти, Тери... а сега те молим: вдъхни ни капчица от твоята увереност, защото изпълненото с тъга очакване е на път да ни съсипе.
Нямаше представа за какво говорят. Вгледа се внимателно в себе си. Прокъсани обувки от груба кожа, парцаливо наметало, което явно някога бе било черно, но сега бе избеляло и протрито... едва ли магьосниците изглеждаха по този начин. Прокара ръце по тялото си и напипа малка торбичка от виолетов плюш, която висеше на въженцето, препасващо кръста му. Отвърза я и внимателно разтвори гънките на плата.
Опърпаната душа, която лежеше на дъното на торбичката, изглеждаше безжизнена. Безплътното ѝ телце бе осеяно с гноясали незараснали рани и белези от предишни мъчения. Кръвта, която капеше от нея и се просмукваше в плюшеното ѝ ложе, бе толкова черна, че почти се сливаше с тъмнината наоколо. Някъде дълбоко в нея тлееше като въгленче слабо подобие на живот... но мъждукането му отслабваше с всяка изминала секунда.
Без да е сигурен какво точно прави, той поднесе страдащото същество до устните си и го целуна.
В този миг слабеещата звездица в малкото телце лумна с пълна сила. Сенките в пещерата ахнаха и побягнаха, подплашени от лудеещите огнени езици. Окъпаната в светлина душа разпери прокъсаните си криле, литна и се вля в гърдите му. Той изкрещя. Усещаше как по вените му струят пламъци. Радостните мисли на Прокудените отекнаха в съзнанието му като ангелски хор. От очите му бликаха кървавочервени светкавици, които се разтваряха в застоялия въздух на пещерата и падаха на земята във вид на милиарди алени сълзи. Мръсотията и калта, покриващи тялото му, се превърнаха в тънка струйка дим, която за секунди бе пометена от вихъра на бликналата магия. Парцаливите дрехи се преобразиха, наметалото му отново възвърна гарвановочерния си цвят, а полуизгнилото ремъче, пристягащо косата му, се трансформира в очукана сребърна халка. Той протегна ръка напред. Няколко десетки от Прокудените, подчинявайки се на неизречената молба, се приближиха и се прегърнаха. Около тях пламна тъмновиолетово сияние. Те се притиснаха силно един в друг и не след дълго се сляха в миниатюрно кълбо от течен огън, който се вля в зеещата на пръстена му дупка и се превърна в сияещ аметист.