Тайните на елита
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайните на елита». Краткое содержание книги:
Денис прочете сума ти интересни подробности, но интересни за някой друг, например за Турецки. За него, за Денис, нямат значение. А Макс изрази същността с едно изречение: „Хайкин е купил цялото предприятие на Тарасенков, цялото с парцалите.“
„Какво пък, Милявски се появи страшно навреме с проблемите си. Свършена е огромна работа. Трябва да звъни на Турецки, нека хване Хайкин за яката, нека му сгрее задника, а на мен да остави едно парченце — незаконното подслушване и прочие незаконни действия, нанесли морален и материален ущърб на господин Минчев, царство му небесно. Амин.“
Но Турецки пак беше отлетял за Сибир, за да търси тръбите, и не отговаряше на мобилния. Наложи се да търси помощта на чичо си, макар Денис никак да не обичаше да го прави, но в дадения случай не се стараеше за себе си, затова го потърси без угризения на съвестта. И както стана ясно, пак напразно — има магнитна буря, няма връзка с подвижното селище на строителите и няма да се възстанови поне за едно денонощие.
В. А. Тур.
1 юли
Чайникът се наклони заплашително, люшна се и най-накрая се преобърна. Тур изпищя и се хвана за изгореното коляно. Не е шега — вряла вода!
— Казваше ми мама — не се люлей, Веня, на стола… — измърмори той и започна да си припомня народни средства против изгаряне, които може да намери направо тук, в зданието на прокуратурата.
Като че ли добре помага сок от столетник. Кой може да има тук от това растение? Нашите машинописки отглеждат цветя, при тях в отдела е истинска оранжерия, а не канцелария. Само че целият му панталон е мокър, не е удобно да излезе така в коридора, как ли пък ще стигне до канцеларията на жените. Добре де, няма да му окапят веждите от срам.
За късмет в канцеларията на следственото управление нямаше стълпотворение: сутрин работата не е много и момичетата са се пръснали да обсъждат младежките си работи с приятелки секретарки. При други обстоятелства Тур нямаше да пропусне да поразсъждава за упадъка на дисциплината в редовете на правозащитните органи, но сега това му беше от полза.
На бойния си пост беше останала само Елена Вячеславовна — една забележителна и дори феноменална личност. Осемдесетгодишната машинописка Елена Вячеславовна Прохорова беше най-възрастната служителка в прокуратурата, помнеше няколко десетки прокурори на столицата и затова за знаещите хора беше голям авторитет. Малцина в кантората можеха да се похвалят, че са общували просто така непосредствено със „старицата Про“ Но някои, избирани за доверени лица от Елена Вячеславовна по известен само на нея принцип, разказваха, че обикновено сурова и немногословна, понякога Прохорова може да се разпусне: да удари яко водка и да изтърси неимоверно количество „прокурорски вицове“ — с хумор и пиперлии думички.
Тур никога не беше пил с Елена Вячеславовна — главно защото самият той беше напълно равнодушен към пиенето. Но „старицата Про“ го познаваше, макар да го смяташе за „млад и зелен“ — впрочем поради възрастта си имаше безспорното право да смята за такива всички, в това число и самия прокурор на Москва.
Във всеки случай с Тур имаха една обща любов: и двамата не признаваха никакви други цигари освен „Беломор“. При това и двамата страшно се дразнеха от всеобщата компютризация. Но никой не можеше да накара насила Тур да седи с часове зад омразния компютър, докато Елена Вячеславовна трябваше да страда: от няколко години бракуваха пишещите машини в прокуратурата и ги откараха някъде, а машинописките задължително ги сложиха на електронните чудовища. Като не искаш да се преквалифицираш — сбогувай се с работата!
„Старицата Про“ не можеше да си представи живота без прокуратурата, затова се наложи да се примири. Вярно, не спираше да мърмори по този повод и ако други служители в отговор на мърморенето й само вежливо премълчаваха (никой не рискуваше да противоречи на Прохорова), то Тур всячески поддържаше Елена Вячеславовна. Впрочем и с думи, и с дела: още тогава, когато едва започваше въвеждането на компютрите, той ходи в стопанския отдел и се опита да изиска — персонално, във вид на изключение — да оставят пишещата машина на Прохорова. Разбира се, нищо не излезе от идеята му, но „старицата Про“ оцени постъпката на Тур. Наистина не е известно от кого научи за това: Вениамин Аркадиевич не се хвалеше с благородството си, много ясно.