Тайните на елита

— Появи се „Младежът“ — поясни Денис.

— Ама как, сам ли позвъни? — уточни Голованов.

— Аха. И ми определи конфиденциална среща. На четири очи. Конспиратор скапан.

— Е, и? — обади се Демидич.

— Какво „е, и“? Разбира се, че ще отида — отвърна Денис, надигна се от стола и разкърши изтръпналия си гръб. Щом улови въпросителните погледи на оперативниците, добави: — И за вас ще се намери занимание.

Той се разположи върху работното си място, изчака останалите да насядат.

— Значи така. Няма какво да умуваме много. А и времето накъсява. Срещата е за 16:00 в района на метро „Пражка“. Там има или парк, или горски масив. Не си спомням точно.

— Аз съм наясно — намеси се Демидич. — Там е паркова зона, стига до „Чертановска“.

— Чудесно — продължи Денис, — значи ти, Демидич, ще ме прикриваш, а Николай и Сева ще проследят след срещата нашия скъп „Младеж“… Всичко ли е ясно?

Ченгетата на „Глория“ закимаха дружно. Работата е традиционна и няма нищо сложно. Оставаха детайлите: времето и пътят, местата за дислокация, тръгването, възможните посоки на следенето. И четиримата сведоха глава над картата на Чертановски район на Москва.

— Ехо! — напомни за себе си Макс, временно бяха забравили за неговото съществуване.

Този път Денис не издържа и отиде да погледне монитора на отчаяния хакер. Разположената на екрана цветна картинка буквално го накара да се вцепени.

— Все пак паднаха в мрежите на Макс — изкоментира изображението на схемата на Пентагона Коля Шчербак, който надничаше през рамото на Денис.

— За такива работи онези момченца могат да намажат куршума — отбеляза Сева зад другото му рамо.

— Ще видим кой и какво ще намаже — усмихна се самодоволно Макс и се облегна на стола си. — Стига толкова, пет минути почивка. Какво ново на белия свят при вас?

— В Брайтън Бийч пак вали — отговори вместо всички Демидич.

— Всичко е ясно — не се учуди Макс, — поредната оперативна задача. — И затананика тихо: — И бързо станаха готови.

Наистина се приготвиха бързо. Само след двайсет минути, в 14:15, четворката ченгета от „Глория“ тръгна на „лов“, като остави руския хакер в горда самота да прониква в тайните и секретите на вражеското военно ведомство.

До спирка „Пражка“ на метрото стигнаха сравнително бързо, като се има предвид потокът коли по пътищата през това време от денонощието. Сева и Николай се шмугнаха напред: според сценария трябваше да пристигнат на мястото на срещата по-рано, да се ориентират и заемат място за наблюдение. Денис караше колата, без да бърза. Няма да закъснее. Зад него остана наскоро построеният на мястото на пазара търговски комплекс „Електронен свят“. След минута на кръстопътя с околовръстното Демидич го помоли да спре.

— Тук живее една позната — обясни той. — Ще изтичам, ще се снабдя с прикритие и те настигам.