Тайните на елита
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайните на елита». Краткое содержание книги:
— Но също и нездравата?
— Горе-долу е така. Вече споменах и за това, че преди година феновете на Разторгуева така са освиркали Арбатова в Ростов, че ще го запомни за цял живот…
— Първо я освиркват, а след това се опитват и да я убият за капак? — Гигантов иронично се усмихна.
— Още не съм свършил. Естествено, Арбатова затаява злоба. И наскоро, както изяснихме, се разиграва следната история: Арбатова предлага на Разторгуева — чисто в делови план — да участва в концерта „Песен на годината“. Там не можеш се промъкна без много силни връзки, който ще да си, а участието е много престижно. По всички канали се анонсира, после — директно излъчване, шум в пресата, тоест смятайте безплатна реклама.
— А какво общо има Арбатова? Тя ли командва там?
— Нали знаете какво е нейното семейство…
— Ах, да.
— И много ясно, всичко това не минава даром. Разторгуева й връчва някаква неимоверна сума. Скоро започват анонсите, появяват се плакати по улиците, а за Разторгуева нито дума. Започва тя да проверява — няма я и няма да участва в концерта! Иска си обратно парите от Арбатова, а Арбатова уж нищо не знае: „Какви пари? Маша, нима всичко е пари? Нужен е талант, за да се участва в проекта…“. С една дума — гаври се с удоволствие и не й връща парите. Разторгуева няма сили да разгласи историята — нали ще се опозори страшно! А чрез Атамана съвсем спокойно може да си разчисти сметките…
— И колко пари са играли?
— Засега не съм изяснил, оперативниците се занимават. Но ако вземете под внимание моята версия, аз съм готов да развивам темата и по-нататък…
— Безусловно ще взема под внимание версията ви. Но „вземането под внимание“ още не означава моментално да се арестуват и затварят всички наред! Освен това все пак аз съм само прокурор на Москва и не мога да подпиша постановлението ви за арест без достатъчни доказателства. Особено пък за някакви ростовски атамани.
— Ей богу, говорите с мен като с дете! — Тур започна да се ядосва. „Какво се е променило от момента на задушевния разговор на вилата? Нали тогава фактите бяха същите и дори по-малко, а Гигантов ги приемаше нормално…“. — Та вие можете да докладвате на главния, той ще подпише… Простете, че ви давам съвети, но моля да бъда разбран — това е мое дело и аз много, страшно много искам то да върви! И да дава резултати!
— Продължавайте да докладвате и без емоции, ако обичате — произнесе официално градският прокурор и Вениамин Аркадиевич се запъна.
— Имаме показанията на Арбатова, че е била „тарашена“ по повод на Разторгуевите пари. Не е сигурно, че са ростовчани, но със сигурност не са наши, московчани. А честно казано, кой друг ще се застъпи за Разторгуева освен ростовчани? В Ростов са нейните земляци, там е любовникът й, че на кого друг е необходима? Като се вземе под внимание, че въпросният ростовски любовник е и бандит, тоест основната му дейност е да „тараши“ някого…
— А между другото — изведнъж се заинтересува Гигантов, — какво ви обясни Арбатова, защо не е върнала парите на Разторгуева?
— Тези госпожици обясняват само това, което искат. Не мога да я притисна както трябва — каква е тя в това дело? Потърпевша. А на какво отгоре разговарям с потърпевша като със заподозряна? Тя си знае правата…
— Добре. Освен това предположение — прокурорът съзнателно подчерта последната дума, „предположение“ — има ли нещо срещу Пронин?
— Освен това — Тур уж случайно пропусна думичката „предположение“, — освен това имаме Марков. Тоест… имахме Марков. В отговор на наше отделно искане ростовската милиция потвърди, че Атамана, лишен от контрола над мрежата от бирени заводи, изкупени от Марков…
— И какво? Марков платил парите, Атамана ги е получил. Така или не?
— Не точно. Заводът никога не е принадлежал на Атамана. Той отдавна си е точел зъбите за завода. И ето че аха да го лапне — и изведнъж Марков се спазарява с предишните собственици. И то за немалко пари. Атамана изобщо не е възнамерявал да плаща — имал е с какво да притисне предишните собственици. И за тях се е получила патова ситуация. От една страна — парите на Марков, а от друга страна — все пак Атамана е страшен, пази боже да обидиш такъв.
— И какво, избрали са парите?
— Именно. Между другото, ние ще продължим да разследваме Пронин и по-нататък…
— Е, разбирам какво имате предвид. И после?