Сълзата на дявола [bg]

— Черната стена.

Лукас кимна:

— Мемориала на загиналите във Виетнам.

— Някой познат е бил убит във Виетнам — обяви Харди. — Брат, сестра. Може жена му да е била медицинска сестра.

— Това е било преди трийсет години — възрази Кейдж. — Може ли такова нещо да се проявява чак сега?

— О, разбира се — отвърна Евънс. — Ако престъпникът не се е лекувал, за да овладее гнева си, омразата му постоянно се е увеличавала. А навечерието на Нова година е време за взимане на решения и хората често предприемат спонтанни действия, дори разрушителни. В тази нощ се извършват повече самоубийства от всяка друга през годината.

— О, Господи! — възкликна Лукас.

— Какво?

— Току-що си дадох сметка, че Мемориалът е в Мол. Тази нощ там ще се съберат двеста хиляди души. За зарята. Трябва да затворим тази част на парка.

— Тълпата вече е там — отбеляза Паркър. — Хората отиват няколко часа по-рано.

— За Бога — промълви Кейдж, — трябват ни хора.

Обади се на Арти, пазача на служебния вход, и го накара да свика спешно по вътрешната уредба всички свободни агенти в сградата за инструктаж във фоайето.

Лукас се свърза с Джери Бейкър и нареди да разположи подчинените си в северозападната част на Мол. След това изпрати съобщение на пейджъра на заместник-началника на Бюрото. Той ѝ се обади веднага. Тя поговори известно време с него, после затвори. Обърна се към останалите от екипа:

— Заместник-началникът ще дойде всеки момент. Ще го посрещна долу и ще го поставя в течение. Ще се срещнем при Мемориала.

Кейдж облече палтото си. Гелър се изправи и провери оръжието си. Пистолетът изглеждаше не на място в ръцете му, свикнали повече с компютърната мишка.

— Чакай, Тоби — спря го Лукас. — Ти се прибираш вкъщи.

— Ама аз мога…

— Това е заповед. Достатъчно работа свърши за днес.

Той опита да се противи, но накрая Лукас надделя — макар че се наложи да му обещае, че ще му се обади, ако пак им потрябва компютърен специалист.

— Ще си взема лаптопа — заяви той. Не можеше да си представи да бъде на повече на три крачки от компютър.

Лукас се обърна към Харди:

— Благодаря, детектив. Дяволски добра работа свърши.

Той се усмихна:

— Съжалявам, че оплесках нещата с кмета. Той…

Тя махна в знак, че приема извиненията. Усмихна се леко:

— Всичко е тип-топ. — После добави: — Още ли искаш да участваш в акция тази вечер?

— О, и още как.

— Добре, но стой по-назад. Кажи ми сериозно… Наистина ли можеш да стреляш?

— Разбира се. И съм доста точен… ако няма вятър.

Младият детектив облече шлифера си.

Паркър също вдигна якето си. Пистолетът тежеше в джоба му. Лукас му хвърли подозрителен поглед.

— Идвам — отвърна той на мълчаливия ѝ въпрос.

— Не е нужно, Паркър. Всичко е наред. Достатъчно направи тази вечер.

Той се усмихна:

— Само се прицелваш и стреляш, нали?

Тя се подвоуми, после повтори:

— Само се прицелваш и стреляш.