Тръстиковият път [bg]

— Я гледай ти, това бил Дейвистър — изрече мъжки глас.

Вдигнах очи и видях ухиленото лице на Джим Гейбъл. Беше със спортно сако от туид, кафяви памучни панталони, лъснати мокасини и розова риза с бродиран сребрист кон на джобчето. Само жълтеникавите петна около окото и ъгъла на устните му напомняха за ударите, които бе отнесъл на Скаридения фестивал.

Гейбъл погледна към пейката на верандата, където старец с работен гащеризон и малко момченце пиеха газиран сироп и белеха фъстъци.

— Тоя ключ, дето го държиш, ми се вижда доста опасен — каза той. — Нали днес не си в лошо настроение?

— Ни най-малко, Джим.

— Не ставай. Предполагам, че вече си досаждал на жена ми. Ще разбера от нея какво е станало.

Той мина край мен, изкачи се на верандата, отвори мрежестата врата и влезе в магазина. Ръкува се с няколко души и галантно отвори вратата пред една старица. Наместих резервната гума, завинтих гайките и свалих крика, после влязох в магазина.

Гейбъл седеше до маса с нарисувана върху нея шахматна дъска и пиеше кафе от картонена чашка. В магазина миришеше на сирене, месо, наденица и пресни стърготини, с които посипваха пода. Дръпнах стол и седнах срещу Гейбъл.

Той отново ми се усмихна, но не ме погледна в очите.

— Значи Ремета не те е улучил с бренекето? — подех аз. — Може би си играе. Никак не бих желал да се захване с мен.

Гейбъл придърпа яката на ризата си и врътна очи през прозореца към изоставения нощен клуб с ръждясала реклама на бира над входа.

— Хабер си нямаш какво става, нали? — промърмори той.

— Не ми и трябва. Времето и Ремета са на моя страна.

В магазина със смях влезе семейство в празнични дрехи.

— Видях ти досието — каза неприязнено Гейбъл. — Пише, че си склонен към алкохолизъм и насилие. Правиш всичко възможно, за да се провалиш.

Погледнах го право в очите.

— Знам, че ти си убил майка ми. Знам какви думи е казала преди двамата с твоя партньор да я убиете. „Името ми е Мей Робишо. Момчето ми се би във Виетнам. Съпругът ми се казваше Големия Олдъс Робишо.“ Ще те очистя собственоръчно, Джим, или ще присъствам, когато ти забиват иглата.