Излъжи ме два пъти [bg]

— Знам, че звучи нелепо — каза Хосефина Баросо, — но до ден-днешен не знам дали беше изнасилване. Толкова е трудно да се обясни. Джейк ме насили, но аз… не се възпротивих. Той ме удари. И преди го беше правил, тъй че в това нямаше нищо ново. Разкъса дрехите ми. Каза, че ме желае, независимо дали съм съгласна, или не. Такъв беше понякога — жесток, изпълнен с гняв. Просто ме повали и аз се оставих на волята му. Просто се оставих на волята му.

При тия думи по изящната й скула се търкулна сълза. Усетих как лицето ми пламва. Заседателите бяха застинали по местата си. Никакво озъртане, кашляне или въртене. Просто гледаха Хосефина Баросо със съчувствие и жал към тази храбра жена. Тя играеше адски добре. Създаваше впечатлението, че се мъчи да бъде безпристрастна. Не, не можеше да го нарече изнасилване. И естествено, пред ченгетата не бе обелила и думичка за изнасилване. Един лекарски преглед щеше да я опровергае.

Това беше пропуск в нейната версия, но тя без затруднение го обясняваше със сърцераздирателната история, че сама не знаела дали било изнасилване. Все пак Патерсън можеше да я поразпита защо не е разказала всичко на полицаите.

Макбейн предвиди този въпрос и побърза да се застрахова.

— Мис Баросо, вие не казахте на сержант Кроуфорд, че обвиняемият ви е принудил да изтърпите сексуално насилие, нали?

— Не… не можех. Толкова се срамувах. Мислех, че сама съм виновна. Може би трябваше да му окажа съпротива, но се страхувах, че Сими ще чуе. Боях се, че някой може да бъде убит.

Хосефина Баросо бе работила четири години в отдел „Сексуално насилие“ към прокуратурата и това й личеше. Знаеше кои номера минават и дори най-шаблонните фрази сякаш извираха от сърцето й.

— Кажете, мис Баросо, какво стана, след като обвиняемият ви принуди да му се подчините?

— Лежах и плачех, когато Сими дойде да ме търси в обора. Джейк спомена, че искал да му благодари.