Излъжи ме два пъти [bg]

— Вероятно сте прав — каза Макбейн, отстъпвайки към стола си. — Вероятно е възнамерявал просто да го простреля с пирон в мозъка.

— Протестирам! — изрева Патерсън.

— Оттеглям въпроса — рече Макбейн и си седна.

Съдията обяви крайно наложителната обедна почивка. Соколов мина покрай нашата маса, потупа ме по рамото и излезе, без да обели дума. Заседателите се изнизаха навън, след тях съдията и зрителите. Прокурорът и неговите помощници станаха, загащиха се и също излязоха.

Останахме само аз и Патерсън.

— Х. Т. — рекох аз, — ти комай малко си се пищисал.

— Какво?

— Виждаш ми се пребледнял.

— Невъзможно е, уверявам те.

— Добре де, тогава изглеждаш потиснат. Хей, все още сме към средата на първото полувреме. Не е дошъл нашият ред.

Той се усмихна насила, но очите му си оставаха изцъклени и унесени.

— Х. Т., мисля, че ти трябва малко течна храна.

— Не се лекуват моите мъки с йо-хо-хо и бутилка ром.

— Нищо ти няма, мой човек, само си малко сдъвкан.

Той ме погледна със скръбни очи.

— Ужасно е да защитаваш приятел, Джейк. С непознат е лесно — прибираш пачката и правиш каквото можеш. Печелиш ли, губиш ли, утре е нов ден. Дявол да го вземе, на нас дори не ни плащат, за да печелим, нали така? Иска се само да принудим прокуратурата да докаже обвинението. Ала сега, с теб, взимам нещата присърце. Искам да спечеля, но не знам как. Избием ли на самозащита, ще се издъним, а не мога да лепна вината върху Джоу-Джоу или някой друг. Нощем не спя, все се мъча да измисля някоя теория и нищо не ми идва на ум. О, мога да размотавам свидетелите додето снегът се стопи, но щом прокуратурата обяви, че е приключила, ще трябва да изложим позицията си, а главата ми кънти на кухо.

— Добре, разбрах те. Трябват ни нови идеи. Само кажи как да помогна.

В усмивката му се криеше неземна тъга.

— Донеси ми кафявите панталони, Фриц.