Излъжи ме два пъти [bg]

Джоу-Джоу продължи така почти цял ден, като от време на време спираше да избърше сълзите. Следобедът отмина, стъклата на прозорците затрепериха от първите пориви на наближаваща буря. Небето навън притъмня и изсипа гъст снеговалеж. Въздухът вътре бе задушен и толкова сух, че кожата по пръстите ми се цепеше. Жадувах за влажната жега у дома, за нежната ласка на източния вятър, долетял откъм Гълфстрийма.

Какво търсех тук? Едва удържах желанието да хукна навън и да затръшна зад себе си вратата на съдебната зала. Ръцете ме засърбяха. Дали приставът щеше да ме спре? Не, той дремеше и си чакаше чека за пенсията.

Къде щях да отида? Може би нейде по островите, Барбадос, Аруба, Кюрасао. Копнеех за слънчеви дни, за просторни плажове и най-вече за свобода. Само че докъде щях да стигна? Тутакси щяха да ме подгонят. Щяха да ме сравняват с Тед Бънди, който избягал през един прозорец на същата тази сграда, преди да се отдаде на насилия и убийства из Флорида.

Не знам дали ми личеше, но Патерсън ме хвана за рамото. С усилие приковах погледа си върху стената, малко над редицата портрети на някогашни съдии, и се замислих къде сме били и къде ще отидем.

Макбейн си бе свършил работата, Джоу-Джоу също. Бяха ме опаковали и вързали с панделка като подранил коледен подарък за заседателите. Докато прокурорът привършваше с въпросите, аз трескаво си водех записки.

— Мис Баросо, простете ми за въпроса, но обичахте ли съпруга си?

— Безмерно. Знам, връзката беше необичайна, но на нас ни харесваше. Той си имаше ранчото и мечтите за стари съкровища. Беше тук, по местата, които обичаше. Аз имах своята кариера и помагах на обществото доколкото мога. Дълбоко в сърцето си знам, че се обичахме както всички други влюбени двойки.

— Искахте ли обвиняемият да ви последва в Колорадо?

— Не, дори не му казах, че идвам тук. Той сам призна, че е проникнал с взлом в дома ми и изслушал съобщенията от телефонния секретар, за да ме открие. — По лицето й се изписа жалост към нещастния, окаян безумец. — Мислех, че е превъзмогнал страстта си към мен, но когато започна отново да защитава брат ми, нещо се случи. Пак го прихванаха старите въжделения и взе да ме преследва.

Клетата жена. Как би могъл да я упрекне някой?

— И тъй, съвсем накратко, мис Баросо, обвиняемият ви е последвал в Колорадо без ваше знание и съгласие, изненадал ви е в обора на вашия съпруг, принудил ви е с побой да изтърпите сексуално насилие…

Дръпнах адвоката си за ръкава, но той отблъсна ръката ми.

— … и когато вашият съпруг ви заварил измъчена и пребита, обвиняемият му се присмял, нападнал го и накрая го убил, като изстрелял пирон в черепа му, така ли е?

— Протестирам, подвеждане на свидетеля — тихо изрече Патерсън.