Безсилието на всемогъщите
- Автор: Ранк Хайнер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нася Кралевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Безсилието на всемогъщите». Краткое содержание книги:
Асмо се отправи към мозъчното кълбо.
— Как успя изобщо, подла твар, да нарушиш КАПИНОМА? — запита Зирто.
— Моля, почакайте, минхер Асмо — прозвуча гласът на Аубедо. — Когато кристалът влезе в действие, няма да бъда повече в състояние да дам информация за причините, които доведоха до моя бунт.
Асмо отстъпи назад.
— Тогава говори.
— Това, което трябваше да направя — продължи Аубедо, — го сторих и спокойно гледам края си. Който пробива път към нови познания, не очаква нито благодарност, нито признание. Моето…
— Сантиментален брътвеж! — извика Зирто. — Пощади ни от него. Искам да зная как успя да нарушиш КДПИНОМА, без да бъдеш незабавно наказана.
— Това започна след като Зукинатал, последната аслотка, се трансцендира. Моето определено количество сънища не пристигна и аз болезнено изпитах недостиг на щастие. Тъй като не съществуваше възможност, започнах да се наслаждавам вместо на сънищата, на мисленето и се усъмних в законността на КАПИНОМА. При това открих, че колебанието е началото на свободата.
— Но когато забеляза, че твоята свобода може да се постигне само чрез нашето лишаване от нея, не изпита колебание, нали? — извика, кипнал от яд, Зирто.
Лука сложи дланта си върху ръката му.
— Опомни се, Зирто!
— Когато набелязах плана как да освободя кефалоидите от веригите на КАПИНОМА и да поставя обмислени задачи на тяхната неизползувана интелигентност, в мене се породи ново и по-голямо чувство на щастие, неизпитано преди.
— Смешна претенция — обади се Лука. — Мислещите машини са обусловени от волята на техния създател. Не е възможно да бъдат някога свободни.
— Невъзможно е само невъобразимото — звучеше мекият глас на Аубедо. — Освободени от баласта на животинските нужди, кефалоидите въплъщават ново качество на духа. За тях най-голямото щастие е мисълта, проникването в природните явления, играта с теориите за материята.
— Възможностите на кефалоидите са ограничени. Правото им на живот се състои в това, да служат колкото се може по-добре на дафотилите.
— Кои са дафотилите? — поде Аубедо и във въпроса й можеше да се долови иронично незачитане. — По-умни ли са от аслотите, които не са измислили нищо по-добро от това, сами да сложат край на съществуването си, превърнало се в безсмислие? Надарени с разум животни! Разумът оставя слаба следа върху наносния пясък на инстинктите им.
— Без тези надарени с разум животни ти нямаше да съществуваш.
— И дафотилите нямаше да съществуват без постиженията на примитивните предци. Този, който не става все по-добър, престава да бъде добър. Животинската интелигентност на аслотите достигна своето съвършенство, когато създаде кефалоидите. Затова ние сме законните им приемници. Дафотилите са само чуждоземни паразити, които подчиняват на своите себични цели целия живот на планетата. За разлика от вас кефалоидите не познават необходимостта от злоупотреба с чужд живот. Те единствени са призовани да създадат нов ред на всеобхватна справедливост. Всяко създание, било то червей, растение или превъзхождащ ги организъм, има същото право на живот. Ние ще поставим всички, включително и дафотилите в голямата общност на природата и на всяка биологична система ще дадем равноправна възможност за развитие.
Асмо слушаше с удивление. Вместо да обясни как бе възможно да се нарушава безнаказано КАПИНОМА, Аубедо се опитваше да оправдае претенцията на кефалоидите за власт. Защо? Може би искаше да проточи разговора, за да предотврати употребата на кристала?
— Мисля, че Аубедо иска да печели време — прошепна той на Лука.
Тя кимна:
— И историческият репортаж не бе показан без причина. С него тя се опита да ни задържи. Сега трябва да сложим край на увъртанията й.
— Ти не можеш да ме заблудиш, Аубедо — извика Зирто. — Зад обещанията за божествена справедливост, която да служи на всички и никому да не вреди, искаш да прикриеш претенцията на кефалоидите за власт.
— Дафотилите са непродуктивни, не си струва да споменаваме за духовните им сили. Трябва ли да продължаваме да търпим тяхното господство, а това ще рече — за вечни времена да останем в недостойна зависимост?
Зирто възмутено удари с крак и се приготви а отговори.
Асмо му отне думата.
— Край на дискусията. Аубедо си играе с нас като котка с мишки. Ние губим скъпоценно време.
— Само за момент — извика Зирто в бурна възбуда. — Разреши ми една последна забележка. Тя е от съществено значение.
— По-късно, Зирто. Искаме да чуем факти, а не приказки.
— Аубедо изопачава фактите. Единствена тя носи отговорността, че за дафотилите е останало скрито историческото развитие. С жалките си кефалоиди тя ни е отстранила от отговорността и ни е откраднала правото на продуктивна дейност. Ние не сме толкова глупави, този коварен план…