Безсилието на всемогъщите
- Автор: Ранк Хайнер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нася Кралевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Безсилието на всемогъщите». Краткое содержание книги:
— Къде се намира Аубедо? Искаме да поговорим с нея — каза той и ръцете му се свиха в юмруци.
— Аубедо е претоварена. Тя моли да отправите вашите желания или въпроси към червено-зелен кръг.
Зирто скочи напред и хвана албиноса за врата.
— Аз поисках Аубедо!
— Както заповядате. Червено-зелен кръг ще се опита още веднъж да съдействува за разговора.
Асмо освободи зермата от ръцете на Зирто и каза спокойно:
— Ние не само искаме да говорим с Аубедо. Ние искаме и да я видим.
— Вие искате невъзможното.
— За последен път питам. Къде можем да намерим Аубедо?
— Мисловните единици на кефалоидите се намират в глобоидната сфера.
— Тогава покажи ни пътя.
— Напразно опитвате. Глобоидът е табу. Аубедо не може да ви разреши да влезете. Едно нарушение на КАПИНОМА за Аубедо означава незабавно унищожение.
— Ще видим — задъха се Зирто.
Членовете на Съвета бяха притихнали. Те се бяха излегнали апатично в разбитите кресла, някои като че ли спяха, други се бяха втренчили в празното пространство.
— Разбира се, аз ще дойда с тебе, Асмо — изрече Зирто с натежал език. И при него напитките бяха оставили следи. — Но какво да правим с тези там? Тука ли ще ги оставим?
— Червено-зелен кръг!
— Слушам.
— Прати обратно албиносите. Те трябва да дадат на членовете на Съвета нещо освежително.
— Както заповядате.
Асмо плесна с ръце.
— Ставайте! — извика той.
Уско бавно се обърна към него. Асмо го сграбчи и със сила го сложи на краката му.
— Слушай! — каза той. — Трябва да тръгваме. Междувременно ти ще се занимаваш с останалите. Погрижи се отново да могат да стъпят на краката си.
— Къде искате да отидете? — прошепна Уско.
— Каквото и да се случи, оставаш на Зеко, разбрано ли е?
Уско кимна.
Зад бюфета изплуваха първите албиноси и се заеха да смесват напитки.
Асмо се обърна към своя албинос.
— Хайде, тръгвай, води ни в глобоида.
Албиносът се извъртя на стъпалата си чинии и с тежки стъпки закрачи към стената. Ламперията се дръпна встрани, отскочи врата от тънки пластинки. Те влязоха в стъклена кабина, от която червеникаво светеща спирала сочеше косо нагоре. Спиралната лента се задвижи и ги понесе нагоре. Асмо имаше чувството, че се вият в безкрайно помещение, осветено слабо от отблясъка на звездите.
От тъмнината изплува сплескано кълбо и те бързо се приближиха към него. В долната част на кълбото спиралата завършваше в прозрачен куб. Стояха пред мрежеста врата на шлюзова камера.
— Свържи ни с Аубедо.
— Директният разговор с Аубедо е възможен само вътре в глобоида.
Асмо извади от джоба си ератора.
— Все някак ще влезем вътре.
— Трябва настоятелно да ви предупредя — прозвуча гласът от синкодера. — Ако употребите сила, излагате на опасност живота на дафотилите.
— Нищо друго освен думи — каза Зирто със смях. — Достатъчно дълго са ни считали за глупаци.
— Ако глобоидът се разруши, кефалоидите се излагат на неконтролируемо въздействие на чуждо лъчение. Това ще доведе до сгромолясване на цялата система.
— Не можем да рискуваме — изрече Лука сломена. — Намираме се в задънена улица.
— Как така? — обади се Зирто. — Зукинатал ни даде монокристала. Извади го, Асмо, покажи го на мерзавците, за какво е ударил час…
— Нека опитаме — Асмо разви съда и извади синия монокристал.
Доловиха металическо бръмчене, отначало тихо, след това постепенно засилващо се.
Вратата с решетките започна да се върти.
С разтреперан хобот албиносът се оттегли назад. Асмо го задържа и го тикна пред себе си в шлюзовата камера. Бръмченето утихна. Разтвори се стена. Стъпиха на платформа, която безшумно ги понесе нагоре и те се намериха във вътрешността на кълбото. Стените бяха покрити с решетъчна структура с формата на пчелни пити. В дупките й върху студено черно небе трепкаха червеникави звезди.
От стъкления под се издигна светещо в бяло кълбо, увенчано със синя фуния. Блясъкът намаля, съдържанието на кълбото можеше да се разпознае. В пулсиращ кръвен дериват се виеше червеникава мозъчна маса.
— Аубедо! — в един глас изрекоха всички. Дълго цареше тишина. След това мек вибриращ глас, чието ехо проникваше в тях от всички страни, изпълни помещението.
— Аубедо ви поздравява с добре дошли.
Преди още Зирто да успее да каже нещо, Асмо вдигна високо кристала.
— Кефалоидите са нарушили КАПИНОМА. Ние сме тук да сложим край на това.
— Аубедо се прекланя пред сигнала на синия кристал.
— Искаме сведения — каза Асмо — за това как се използува кристалът.
— В случай, че искате да промените КАПИНОМА, е необходимо да внесете колор-акустичния ключ в кухината над моето мозъчно кълбо.