Безсилието на всемогъщите
- Автор: Ранк Хайнер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нася Кралевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Безсилието на всемогъщите». Краткое содержание книги:
„Всички традиционни методи на медицината се оказали безсилни. Дори когато успявали да отгледат младите фенлоти, те оставали психопати, неспособни да се справят с живота, като не били в състояние да изпитат каквото и да било щастие.
Водещите майки дали нареждане с всички средства да се спре изчезването на населението на фенлотите. Болестта се дължала на дегенерация в наследствените заложби. След продължително търсене открили причините в растящото бездействие на фенлотите. Автоматичното производство и развитието на кефалоидите — изкуствена система на биологични мисловни единици — изместили постепенно повечето фенлоти от работния процес, тъй като те били свели от поколения наред съществуванието си само до работа и елементарни наслади. Не притежавали нито култура, нито влечение към изкуствата, не знаели какво да предприемат със свободното си от работа време и изпаднали в тъпота. Бездейни, те вегетирали, изпускали момента на половата си зрялост и не можели да бъдат приведени в активност нито чрез стимули, нито чрез заплахи. Въпреки усилията фактът, че фенлотите били обречени на измиране, не можел да бъде променен. По-нататъшното съществуване на фенлотите било обаче от огромно значение, тъй като без услугите на една част от тях, културата на вглъбяването, в която аслотите откривали смисъла на живота си, не можела да бъде запазена.
Оказало се невъзможно за желаното време да се създаде биологична система на изкуствена база, която да притежава качествата на фенлотите. И така не оставало нищо друго освен да се проникне в космическото пространство, за да се открият в него надарени с разум, генетично здрави същества.“
Модел на Слънчевата система. В преплитащи се елипсовидни орбити около блестяща неподвижна звезда танцуват планети и техните луни. Син пръстен странствува по картината и огражда третата планета и нейната луна. Планетата се върти като синкавобяло кълбо сред мрака на всемира. Тя се приближава и зад бели спирали от облаци се подават очертанията на синьо-зелени континенти. Плиска се синьо море. Изплуват пръстеновидни острови, плискани от прибоя, други — обрасли с палми, колиби върху светъл пясък, хора с кафява кожа.
„Тези надарени с мозък същества са открити в отдалечената на шестнадесет светлинни години слънчева система. Принципът на аслотите за междузвездна изолация не им позволява да докосват чужд живот. Но тъй като се намирали в бедствено положение, волю-неволю трябвало да го нарушат.“
Бял кораб бразди нощното море. Върху предната му част със златни букви е написано името „Дефъдил“. Върху кърмата — знаме, червено-бяло-синьо на хоризонтални ивици. Зелено светещо тяло лети над „Дефъдил“. То е във формата на грахово зърно, с около два метра диаметър. Като сияние по корабните мачти блести светлината на антената му. Върху горната й страна се образува геометрична шарка. Светещи в червено точки, подобни на малки насекоми, изхвърчават в безпорядък оттам. Те проникват през люковете, шахтите за въздух, отворените кръгли прозорци и кацат върху спящите пътници. Насекомите се връщат, шмугват се през отворите. Шарката на антената изчезва. Летящото тяло безшумно се плъзга в звездното нощно небе.
„С крадливи ръце колекторите взели клетки от телесната тъкан на надарените с разум същества с вкопчващи се ръце. Отнасяло се до генетичната информация на клетъчното ядро. От него били създадени идентични с оригинала живи същества, които от своя страна били подложени на целенасочена мутация. По този начин се създали зерматите-албиноси. По функция и външност те отговаряли на всички желания на аслотите.
Аслотите, отдадени единствено на самовглъбението, заобиколени от един свят, в който нямало повече какво да се прави и за какво да се мечтае, след няколко поколения стигнали до убеждението, че всяка производствена дейност била безсмислена. Те решили да се трансцендират и да предоставят планетата на дафотили. Освободили от хибернационното хранилище оригинала-консерват на дафотил и го евгенизирали незначително. За да им се осигури съществуване я духовна независимост, една част от генетичния материал трябвало да бъде трансгенезирана в зермати, подчинени на кефалоидите.
Аслотите се оттеглили в един резерват. За дафотилите започнала Еманципацията.“
Очната лента на съществото-аслот приема зеления цвят на мълчанието. Образът върху екрана на пластичната телевизия избледнява.
Прозвуча весела музика. След миг на неподвижност, членовете на Съвета наскачаха от столовете и започнаха да ликуват оглушително.