Безсилието на всемогъщите
- Автор: Ранк Хайнер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нася Кралевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Безсилието на всемогъщите». Краткое содержание книги:
Опустошени обширни местности, изсъхнала растителност. По голи поля се извиват пясъчни бури. Подвижни дюни проникват в гори и плантации.
„Фенлотите създали план да изследват силата на слънцето, за да осигурят неограничено добиване на енергия. Това обаче могло да бъде постигнато само чрез опити с разпадащ се материал.
Аслотите пък били на мнение, че тези опити създават опасни количества радиоактивни лъчения, които могат да доведат до унищожение на живота. Тяхното предложение било да използуват морските течения. Трябвало да бъдат изградени бентове с хидрокинетични юзини. Фенлотите пък отклонили тази идея с мотивировката, че издигането на такива гигантски бентове би променило климатичните условия на планетата, което би застрашило растежа на необходимите за живота хранителни растения.
Още по време на преговорите фенлотите тайно започнали да изпълняват плана си. Аслотите били принудени да действуват. С изненадваща атака те превърнали в негодни за употреба водните запаси на фенлотите и по този начин насила постигнали капитулацията им.“
Лука се отпусна примирена в едно кресло. Въпреки всички усилия, не бе разбрала нищо от албиносите, те изглеждаха глухи и неми. Не й оставаше нищо друго освен да чака и да вярва, че Асмо ще ги намери.
„И след поражението — продължи преводачът — Голямата водна майка на фенлотите не проявила готовност да се откаже от безумните си експерименти. Затова водещите майки на аслотите взели решение да поставят един път завинаги фенлотите в правното положение на работоспособни животни и да ги направят родово притежание на аслотите.
Последицата е била рязко разграничение между аслотите и фенлотите, грижливо било следено те повече да не се смесват. От този момент цялата ежедневна работа била извършвана от фенлотите. Аслотите упражнявали контрол и определяли общата линия на развитие. Разделението на задачите се оказало твърде ефективно. Производителността се покачила неудържимо, а предвидливата мъдрост на водещите майки полагала грижи фенлотите да имат на разположение повече материални блага, отколкото аслотите.“
Зелени фенлоти подскачат в едно помещение и се мятат в койките гнезда, подредени около корито с форма на пръстен. През тръба коритото изтича хранителна каша. Във фасетните очи на фенлотите припламват цветни светлини. Те отварят капака и бързо потапят хоботите си в кашата. Град от пирамиди за живеене, изпълнен с бучащ шум. Фенлоти в пъстри облекла висят на гроздове по апарати, които с въртящи се крила летят над града. От време на време някои от пътниците се пускат и се плъзгат надолу по покривите на пирамидите-жилища или изчезват в тълпата фенлоти, която гъмжи между сградите.
„С нарастващо благосъстояние, сред фенлотите се засилило убеждението, че смисълът на техния живот е единствено в стремежа към материални наслади. Те изоставяли всичко, което според тяхното мнение било без стойност — семейните и обществените връзки, духовните и творческите интереси. Идеалът им бил с най-малко средства да постигнат най-голяма лична изгода. Безмерно ядене, турнирни игри, неутолима жажда към сензации и гъделичкане на нервите изпълвало свободното им от работа време. Нито една фенлотка вече не била готова да замени насочения си към сетивни наслади живот за манастирското съществувание на аслотката, която прекарвала по-голямата част от деня си в мълчаливо вглъбяване.“
Сребриста сграда, засводена с прозрачен купол, около която в кехлибарена на цвят вода се вият причудливи морски животни. Аслоти в бели койки-гнезда, върху очните им ленти зеленее мълчанието. Фенлоти подскачат към тях и поднасят купички, от които се издигат пари. Аслотите развиват хоботите си, изсмукват парата и отново потъват във вглъбеност.
„Водещите аслоти притежавали голям авторитет. Те знаели как да предотвратят разприте и нескопосните експерименти, които биха могли да застрашат живота на обществото. Тяхната цел била хармонията между дух и материя, пазели културните традиции и водели богат на познания живот. Но катастрофата дошла неочаквано. Сред фенлотите се увеличили случаите на странна болест.“
Наляво от ръба на плоска, обвита с бял пух от перушина яма стоят коленичили жени-фенлотки. Те пъхат пипалата си смукачи в джобовете на коремите си. Всяка вади оттам по едно яйце и го слага предпазливо в пуха. Яйцата започват да светят. С пробождащото шило майките отделят подобните на пергамент обвивки. Показват се малки, блестящи в зелено същества. Те не искат да се движат, само клатят глави и отказват храната.