Камерата [The Chamber-bg]

Адам отново погледна надясно, чудейки се кой от двамата адвокати е звънял на Сток, докато той е упражнявал конституционното си право на последна съпружеска среща.

— Дотогава обаче от канцеларията на главния прокурор вече били уведомили директора и екзекуцията била отменена. Неуспешна, както те обичат да казват. За Сток това било без значение. Той продължавал, сякаш нямало повече никога да види жена. Вратата на стаята не се заключва отвътре по обясними причини, така че Найфе, след като почакал търпеливо, леко почукал на вратата и помолил Сток да излезе. „Време е да се връщаш в килията си, Сток“, казал той. Сток отвърнал, че му трябват само още пет минути. „Не“, казал Найфе. „Моля те“, продължавал Сток и после отвътре се чул особен шум. Директорът се ухилил на надзирателите, които се ухилили в отговор и в продължение на пет минути гледали към пода, докато креватът скърцал и се тресял в малката стая. Най-накрая Сток отворил вратата, наперен като световен шампион по вдигане на тежести. Ония от охраната казаха, че бил по-доволен от това преживяване отколкото от отлагането на присъдата. Бързо отпратили жените. Както се оказало после, изобщо не били жена му и приятелката му.

— А кои били?

— Две проститутки.

— Проститутки ли?! — Адам неволно повиши глас и единият от адвокатите го погледна.

Сам се приближи толкова, че носът му бе почти в процепа.

— Да, тукашни проститутки. Брат му уредил работата. Помниш ли парите за погребението, които той събра с такъв труд.

— Майтапиш се.

— Точно така е. Четиристотин долара за проститутки, което на пръв поглед е доста много, особено за тукашни черни проститутки, но те сигурно са били уплашени до смърт, че ще идват в Отделението, и това е логично. Взели всичките пари на Сток. Той по-късно ми каза, че въобще не му пука как ще го погребат. Каза, че си е струвало всеки цент. Найфе изпадна в неловко положение и заплаши, че ще забрани подобни срещи. Но адвокатът на Сток, оня ниският, с черната коса, заведе дело и получи решение, което дава право на последна любовна среща.

Сам се облегна на стола и усмивката бавно изчезна от лицето му.

— Лично аз не съм мислил много за своята съпружеска среща. Тя е определена само за съпрузи, нали разбираш, това е смисълът на този термин. Но директорът вероятно ще наруши правилата заради мен. Ти как мислиш?

— Всъщност не съм мислил за това.

— Не разбираш ли, че се шегувам. Аз съм стар човек. Ще помоля за разтриване на гърба и едно силно питие.

— Ами последното ти ядене? — попита Адам, все още съвсем тихо.

— Не е смешно.

— Мислех, че се шегуваме.

— Ами вероятно ще бъде нещо отвратително като варено свинско с грах. Някаква гадост, с която ме хранят вече десет години. Може би допълнителна филийка препечен хляб. Не ми се ще да давам възможност на готвача да приготви ядене, подходящо за човек от свободния свят.