![Камерата [The Chamber-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/7/2/1/5/kamerata-the-chamber-bg-download.jpg)
Камерата [The Chamber-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Матуша Бенатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Камерата [The Chamber-bg]». Краткое содержание книги:
През последните дни преди изпълнението на присъдата съдилищата се следят зорко едни други. По факса се препращат молби и решения, за да бъдат върховните съдилища в течение на събитията. Отказът на Върховния съд в Мисисипи бе надлежно изпратен по факса до Федералния окръжен съд в Джаксън, следващата инстанция за Адам. Бе адресиран до почитаемия Ф. Флин Слатъри, млад федерален съдия, който не бе участвал в разглеждането на молбите на Кейхол.
От кабинета на съдия Слатъри се опитаха да намерят Адам Хол между пет и шест следобед в понеделник, но тогава той седеше в парка на Крамер. Слатъри позвъни на главния прокурор Стийв Роксбър и в осем и трийсет се преведе кратко заседание в кабинета на съдията. Съдията се случи амбициозен и работлив, а това бе първото му дело с осъден на смърт. Той и помощникът му изучаваха петицията до полунощ.
Ако Адам бе гледал късните новини в понеделник, щеше да научи, че петицията му вече е отхвърлена. По това време обаче той спеше дълбоко.
В шест часа сутринта във вторник, той взе небрежно вестника от Джаксън и прочете, че съдът в Мисисипи е отхвърлил петицията му и че сега въпросът е отнесен до Федералния съд, по-специално до съдия Слатъри, и че и главният прокурор, и губернаторът очакват още една победа. Странно, помисли си той, тъй като още не бе подавал нищо във Федералния съд. Скочи в колата и запраши към Джаксън, на два часа път. В девет той влезе във Федералния съд на Капитол Стрийт в центъра на града и се срещна за малко с Брек Джеферсън, млад човек с каменна физиономия, току-що завършил юридически факултет, който заемаше важната длъжност помощник на Слатъри. Казаха на Адам да се върне в единайсет за среща със съдията.
Пристигна в кабинета на Слатъри точно в единайсет, но се оказа, че някаква важна среща продължава от дълго време. В средата на просторния кабинет имаше огромна заседателна маса от махагон, с осем кожени стола от всяка страна. В единия край бе тронът на Слатъри, а пред него на писалището се виждаха купища хартия, бележници и папки. От дясната му страна се бяха струпали млади бели мъже в тъмносини костюми, а зад тях седяха още една редица нетърпеливи воини. Тази страна бе определена за щата, като негова светлост губернаторът мистър Дейвид Макалисгър седеше най-близо до Слатъри. Негова светлост главният прокурор Стийв Роксбър бе изолиран в средата на масата в една очевидно губеща битка за територии. Всеки изтъкнат държавен служител бе довел най-доверените си адвокати и съветници. Дискусията на този ескадрон от стратези със съдията очевидно бе започнала много преди идването на Адам.
Помощникът Брек отвори вратата и поздрави учтиво Адам, после го помоли да влезе. В стаята мигновено настъпи тишина, когато Адам се приближи бавно до масата. Слатъри стана и се представи на Адам. Ръкуваха се бегло и хладно.
— Седнете — каза той зловещо, посочвайки с лявата ръка към осемте кожени стола от страната на масата, предназначена за защитата. Адам се поколеба, после си избра стола точно срещу едно познато лице — Роксбър. Сложи куфарчето си на масата и седна. Отдясно имаше четири празни стола, отляво — три. Почувства се като самотен нарушител.
— Предполагам, че познавате губернатора и главния прокурор — каза Слатъри, сякаш всички се бяха запознавали лично с двамата господа.
— Не — отвърна Адам и поклати леко глава.
— Аз съм Дейвид Макалистър, мистър Хол, приятно ми е да се запознаем — намеси се губернаторът бързо, вечно загриженият, сърдечен политик със светкавична усмивка, разкриваща безупречни зъби.
— Приятно ми е — каза Адам почти без да си отваря устата.
— А аз съм Стийв Роксбър — представи се главният прокурор.
Адам само кимна към познатото лице насреща. Беше го виждал във вестниците.
Роксбър пое инициативата. Започна да говори и да посочва към присъстващите.
— Това са адвокати от моя отдел. Обжалване на присъди за криминални престъпления. Кевин Леърд, Барт Муди, Морис Хенри, Хю Симс и Джоузеф Ели. Те се занимават с делата на осъдените на смърт. — Всички кимнаха послушно, без да свалят от лицата си подозрителните гримаси. Адам преброи единайсет души от другата страна на масата.
Макалистър предпочете да не представя своя екип от помощници, които явно страдаха или от мигрена, или от хемороиди. Лицата им бяха изкривени от болка или може би от твърде сериозното обсъждане на текущите юридически въпроси.
— Надявам се, че не сме избързали, мистър Хол — каза Слатъри и надяна чифт очила на носа си. Беше малко над четирийсет, един от младите избраници на Рейгън. — Кога смятате да подадете официално петицията си тук, във Федералния съд?