— Виждам — каза Феромонте замислен, — че вие откривате в нашия магистър нещо като светец и е хубаво, че тъкмо вие сте, който ми заговаря за това. Признавам, че от всеки друг бих възприел подобен разказ с най-голямо недоверие. Аз в края на краищата съвсем не съм любител на мистичното, преди всичко като музикант и историк съм приятел и привърженик на чистите категории. Понеже в Касталия ние не сме християнска общност, нито пък индийски или даоистки манастир, струва ми се, че неговото присъединяване към светците, следователно към една чисто религиозна категория, е недопустимо за човек от нас и ако не беше ти, а някой друг, прощавайте, вие, Domine, аз бих взел това за прегрешение. Но си мисля, че вие едва ли имате намерение да предложите официалната канонизация на стария уважаван магистър, пък и за това в нашия орден няма меродавни власти. Не, не ме прекъсвайте, говоря сериозно; ни най-малко не се шегувам. Вие ми разказахте едно ваше преживяване и трябва да призная, че малко се засрамих, защото описаният от вас феномен наистина не се е изплъзнал съвсем от вниманието ни, на мен и моите колеги в Монтпор, но след като го забелязахме, просто не му отдадохме голямо значение. Разсъждавам върху причината за моето недоверие и равнодушие. Че преобразяването на стария майстор по музика ви е направило такова впечатление или ви се е сторило необикновено събитие, докато аз едва съм го забелязал, естествено се обяснява с това, че преобразяването му за вас е неочакван приключен резултат, докато аз съм бил свидетел на бавното му развитие. Старият магистър, когото сте видели преди месеци и отново чак днес, отстои твърде далеч от някогашния си образ, в същото време ние като съседи при всяка нова среща сме виждали едва забележими промени. Но признавам, че обяснението не ме задоволява. Щом пред нашите очи се извършва нещо като чудо, макар така тихо и бавно, то би трябвало, ако сме непредубедени, да бъдем по-силно развълнувани от него, отколкото съм аз. И тук се натъквам на причината за собствената си затвореност: аз съвсем не бях безпристрастен. Това, че не забелязах феномена, се случи, защото не исках да го забележа. Както всеки друг, виждах засилващата се затвореност и мълчаливост на уважавания от нас човек, едновременно с повишаването на неговата приветливост, все по-светлия и по-реален блясък на лицето му, когато при среща мълчаливо отвръщаше на поздрава ми. Това аз, а и всеки друг естествено забелязваше. Но вътрешно се противопоставях да видя в този феномен повече и се противопоставях не от липсата на уважение към стария магистър, а отчасти, защото отричам култа към личността и фанатизма изобщо, и отчасти, защото не приемах фанатизма в дадения случай, именно този вид култ, с който студентът Петрус превръща своя майстор в божество. Това ми стана съвършено ясно по време на вашия разказ.