- Автор: Хесе Херман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Недялка Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «». Краткое содержание книги:
В спестените свободни часове заедно с Тегулариус той скицира и композира една игра и предостави цялата проучвателна работа в архива, както и първото и второто записване на приятеля си. С тази нова същина приятелството им се върна към живот и доби по-различна отпреди форма, а и играта, над която работеха, претърпя някои промени и се обогати чрез своеобразието и живата фантазия на особняка. Фриц принадлежеше към хората, които нищо не задоволява, макар и да са поначало непретенциозни; с един набран букет или наредена за хранене маса — за всеки друг завършени и съвършени — той би могъл час по час с вълнуващо удоволствие и с неспирни игриви похвати да продължава да се занимава и от тази дребна работа да направи дело за цял ден, на което да се посвети усърдно и съсредоточено. Такъв той остана и в идните години: голямата празнична игра всеки път бе постижение на двама души и за Тегулариус това носеше двойно задоволство: да е тъй потребен на приятеля и магистъра в толкова важно дело, че той да не може да мине без него, и да съпреживее официалното отпразнуване на играта, макар и неназован по име, но добре известен на елита съавтор.
В късната есен от първата година на Кнехт като магистър, докато неговият приятел беше в началото на изследванията си върху Китай, един ден при бързото преглеждане на канцеларския дневник той се натъкна на бележката: „Студентът Петрус, от Монтпор, пристигна с препоръка от Magister Musicae, носи специални поздрави от стария майстор по музика, моли за подслон и достъп до архива. Настанен е в странноприемницата за студенти.“ Студентът и неговата молба той спокойно можеше да предостави на хората от архива, това беше нещо всекидневно. Обаче „специални поздрави от стария майстор по музика“ — можеше да се отнася само за него. Нареди да повикат студента, наглед той беше едновременно вглъбен в себе си и пламенен, но някак мълчалив млад мъж и явно принадлежеше към елита на Монтпор, най-малкото изглеждаше, че аудиенцията при магистъра за него е нещо привично. Кнехт попита какво му е поръчал да предаде старият майстор по музика.
— Поздрави — каза студентът. — Много сърдечни и с дълбоко уважение към вас, достопочтени, а също и една покана.
Кнехт предложи на госта да седне; избирайки грижливо думите си, младежът продължи:
— Многоуважаваният майстор по музика, както казах, настойчиво ми поръча да ви поздравя от него. При това загатна желанието при пръв удобен случай, колкото е възможно по-скоро, да ви види. Той ви кани или ви препоръчва в най-близко време да го навестите, естествено при условие, че посещението може да се съчетае с командировка и няма да ви отнеме много време. Приблизително така гласи поръката.
Кнехт погледна изпитателно младия мъж; сигурно принадлежеше към любимците на стария. Внимателно постави въпроса:
— Колко дълго възнамеряваш да останеш при нас в архива Studiose36?
И получи отговора:
— Точно до момента, достопочтени господине, в който ви видя, че тръгвате на път за Монтпор.
Кнехт размисли.
— Добре — каза той тогава, — а защо това, което старият майстор ти е поръчал за мене, не предаваш дословно, както всъщност би трябвало да се очаква.
Петрус издържа упорито погледа на Кнехт и бавно, като все по-грижливо търсеше думите си, сякаш трябваше да се изразява на чужд език, подхвана.
— Няма никаква поръка, достопочтени — призна той, — затова и не се предава дословно. Вие познавате моя многоуважаван майстор и знаете, че той винаги е бил необикновено скромен човек, в Монтпор разказват, че в неговата младост, когато бил още репетитор, но от целия елит смятан за най-представителния кандидат за майстор, му дали прозвището Най-хрисимия. Е, тази скромност, и не по-малко пиететът, неговата готовност да служи, съобразителността и търпението му, откакто е остарял и напуснал длъжността си, всецяло са се увеличили, вие без съмнение знаете по-добре от мене това. Скромността не би му позволила да моли и ваша светлост за едно посещение, колкото и горещо да го желае. Ето защо, Ботите, не съм удостоен с поръка от този род и въпреки това действах, като че ли ми я е възложил. Ако е грешка, зависи от вас дали ще погледнете на несъществуващото поръчение действително като на такова.
36
Студенте (лат.). — Б.пр.