Празникът беше възвишен и пратениците от външния свят долавяха и потвърждаваха това; през тези дни не един новак биваше спечелен завинаги за играта на стъклени перли. Странно обаче звучат думите, с които след завършването на десетдневния празник Йозеф Кнехт обобщава своите преживявания пред приятеля си Тегулариус.

— Бихме могли да бъдем доволни — каза той, — наистина Касталия и играта на стъклени перли са чудно нещо, почти съвършено. Но са може би прекалено удивителни, премного красиви, те са толкова красиви, че човек едва ли може да ги наблюдава, без да се страхува за тях. Не е удоволствие да се мисли, че те, както всичко, някога ще трябва да загинат. И все пак трябва да се мисли за това.

Стигнали до нас, тези думи принуждават биографа да се доближи до най-трудната и тайнствена част от своята задача, от която би искал за известно време да се отклони, за да изведе първо докрай, спокойно и с приятното чувство, което му вдъхват описваните ясни, недвусмислени състояния, своя разказ за успехите на Кнехт, за образцовото изпълнение на служебните задължения и блестящия връх на живота му. Но ни се струва погрешно и неприложимо към обекта на нашия разказ да не разкрием и посочим раздвоението или полярността в същината и живота на нашия уважаван магистър тогава, когато още никой, с изключение на Тегулариус, не ги е прозрял. Нещо повече, отсега нататък ще бъде наша задача да възприемем и потвърдим тази раздвоеност или по-добре тази непрекъснато пулсираща полярност в душата на уважавания Кнехт като най-характерна, най-отличителна за неговата същност. Авторът, който би искал да създаде животопис на касталийския магистър само в смисъла на неговото битие като светец ad maiorem gloriam Castaliae37, съвсем не би бил затруднен да излее разказа си за годините на Йозеф Кнехт като магистър, само без последните им мигове, във формата на напълно възхваляващо редене на заслуги, изпълнения на дълг и успехи. Животът и служебната ръководна дейност на който и да е майстор на играта на стъклени перли, включително и на оня магистър Лудвиг Васермалер от най-честитата за играта епоха на Валдцел, в очите на историка, който се придържа само към документалното, не изглежда по-неопетнен и достоен за похвали, отколкото живота и делото на магистър Кнехт. И въпреки това изпълнението на тази длъжност има съвсем необикновен и за чувствителността на някои съдници дори скандален завършек, а предизвикалият голям шум край не е случайност или злополука, той се разкрива като строго последователен; към нашата задача спада и това да покажем, че краят по никакъв начин не е в противоречие с блестящите достойни за прослава постижения и успехи на майстора. Кнехт е голям, образцов ръководител и носител на високата си длъжност, безукорен майстор на играта на стъклени перли. Но той вижда и чувства блясъка на Касталия, на която служи, като застрашена и чезнеща величина, той не живее сред него без прозрения и без загриженост, както мнозинството от касталийците, а знае за произхода и историята на Касталия, приема я за историческо творение, подвластно на времето, което го облива и разтърсва със своята безмилостна мощ. Тази пробуденост за живото чувство на историческия развой и това възприемане на собствената личност и дейност като клетка, която бива тласкана и сама тласка в потока на създаването и самопреобразяването, узряват, стигат до съзнанието му чрез неговите исторически изследвания и под влияние на великия отец Якобус, но заложбите и кълновете за тях са у него много отдавна и оня, за когото личността на Йозеф Кнехт действително е съживена и който действително е по дирята на своеобразието и смисъла на живота му, лесно ще открие тези заложби и кълнове.