Кнехт му кимна приятелски.

— Карло — каза той, — жалко, че ние вече толкова рядко можем да се видим. Не всички приятели от младостта остават същите при всяка нова среща. Дойдох при теб да ти разкажа за стария магистър, защото си единственият тук, с когото ми е приятно да споделя узнатото и да изпитам съчувствието му. Сега оставям на тебе, отнеси се към моя разказ и наречи състоянието на просветление на нашия майстор както искаш. Бих се радвал, ако някога пожелаеш да го навестиш и за известно време останеш в неговото сияние. Състоянието му на благодат, съвършенство, библейска мъдрост, блаженство, или както и да го наречем, може да принадлежи към религиозния живот; макар в Касталия ние да нямаме религии и църква, то благочестието все пак не ни е нещо непознато, тъкмо нашият стар майстор по музика винаги е бил човек, изтъкан от благочестивост. И тъй като в много религии има предания за удостоените с благодат, за съвършените, лъчезарните, просветлените, защо и нашата касталийска благочестивост веднъж да не стигне своя разцвет? Стана късно, трябва да си лягам, утре сутринта заминавам много рано. Надявам се скоро да дойда отново. Но нека само съвсем накратко ти разправя докрай моята история. И тъй, след като той ми каза: «Ти се преуморяваш», най-после успях да се измъкна от моите усилия за повеждането на разговор и не само да замълча, но и да възпра стремежа си да се насоча към погрешната цел да го изследвам и искам да спечеля с помощта на думите и уговорките този мълчаливец. И от момента, в който се отказах и предоставих всичко на стария, то сякаш тръгна от само себе си. Ако желаеш, после можеш да замениш моите изрази с други, сега обаче ме изслушай, дори и да ти се виждам неточен или да обърквам категориите. Бях близо час или час и половина при стария и не мога да предам какво стана или бе разменено между мене и него, думи не се изрекоха. Само чувствах, след като вътрешната ми съпротива бе сломена, че той ме повеждаше към своя покой и своята ведрост и двама ни обгръщаха веселост и чудно спокойствие. Без разум и воля бях се отдал на медитация, това донякъде приличаше на една особено сполучлива и ощастливяваща медитация, чиято тема беше животът на стария магистър. Аз го откривам или долавям в хода на неговото развитие оттогава, когато той ме срещна за пръв път, бях момче, до сегашния час. Това беше живот на всеотдайност и труд, но свободен от принуда, свободен от честолюбие и изпълнен с музика. И се развиваше така, сякаш, ставайки музикант и майстор по музика, той бе избрал музиката като един от пътищата към върховната цел на човека, към вътрешна свобода, чистота и съвършенство, и, види се, оттогава не беше правил нищо друго, освен това да остави все повече да бъде проникнат от музиката, преобразен, пречистен, като се почне от сръчните, умни ръце на чембалист и богатата великанска музикална памет чак до всички части и органи на тялото и душата, чак до пулса и дишането, до съня и съновиденията, и сега, струва ми се, той е само един символ, нещо повече, една сетивна форма, персонификация на музиката. Поне аз възприех неговото излъчване или това, което подобно вълните на ритмично дишане се люшкаше помежду ни, като музика, някаква станала съвсем нематериална, езотерична музика, която поема всеки от въведените във вълшебния кръг както многогласна песен — встъпващия нов глас. Оня, който не е музикант, навярно би си представил този дар в други картини… Един астроном може би би се видял да кръжи около луната, около някаква планета, един филолог би чул да го заговарят на всезначещ магически праезик. Е, достатъчно, а сега сбогом. За мен беше радост, че те видях, Карло.“