Загадката на Уайвърн
- Автор: Ле Фаню Джозеф Шеридан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Загадката на Уайвърн». Краткое содержание книги:
Известен в Дъблин от 19-и век като „Принц на мрака“ заради странните си нощни навици, Льо Фану е очарован от окултното. Неговите произведения черпят от готическите традиции, ирландския фолклор и дори от обществения и политическия живот на неговите англо-ирландски съвременници. Въпреки че понякога съдържат в себе си неописуеми ужаси, тези истории се съсредоточават главно върху изживяванията на преследваните мъже и жени, а не толкова върху техните посетители.
Красива девойка се омъжва за наследника на местно имение, но това, което изглежда като щастлив край, е само началото на напрегнат трилър. Зловещи намеци за свръхестественото пронизват този класически роман на ужасите от 1869 г., чието действие се развива в обитавано от духове имение, където млада невеста е застрашена не само от семейните тайни, но и от злонамерените машинации край себе си.
Том се върна, заключиха вратите, Милдред Тарнли приготви своята скромна чаша чай и всичко утихна за през нощта.
Само че думите на Хари бяха смаяли Алис Феърфийлд. Може би тези невидими стрели убиват по-често, отколкото си мислят хората. Алис лежеше горе в стаята си и наистина беше много зле.
ГЛАВА 49
НАСЛЕДНИКЪТ НА ФЕЪРФИЙЛД
Късно през нощта Алис се почувства много зле и Том бе изпратен отвъд Кресли Комън да доведе лекаря от Уикфорд. Състоянието й се влошаваше все повече и повече. Сполетяна от тази непозната опасност, лишена от утехата или от любовта на съпруга си, „адови болки я сковаха“ и тя се вцепени от страх, че може да умре. В самотния си ужас Алис с радост чу приятелския глас на доктор Уилет, докато той се качваше по стълбите, трополейки силно с ботушите си и увлечен в забързан разговор със старата Дулчибела Крейн, която бе слязла да го посрещне, когато го бе чула да пристига.
Лекарят приглушено зададе въпросите си, а след като влезе в стаята на болната, поведението му стана строго, мерките — бързи, от което се разбра, че е силно притеснен.
Алис Феърфийлд бе в опасност — в толкова сериозна опасност, че той би повикал лекаря от Хадъртън или който и да е друг лекар, за да си поделят отговорността, ако конят, който бе яздил Том, не бе изминал предостатъчно път — дълъг тръст и понякога лек галоп — до Уикфорд и обратно до Грейндж.
Опасността, която грозеше Алис, нарасна и състоянието й стана толкова тревожно, че лекарят се боеше да остави пациентката си сама и прекара нощта в Грейндж.
На сутринта изпрати Том в Хадъртън, за да повика неговия колега. Малкото домакинство бе сковано от тревога.
Господарката почти не бе в състояние да говори и дори да мисли, и лежеше в леглото, бяла като привидение. Старата Дулчибела с радост се зае да управлява парите — не много, — с които Алис разполагаше в момента, така че на лекарите бе заплатено и те си тръгнаха. Доктор Уилет от Уикфорд щеше да дойде отново вечерта, след като остави пациентката си по-спокойна съгласно думите му, но все още в много опасно състояние.
Когато лекарят от Уикфорд се върна, Алис отново бе твърде зле, за да си позволи да я остави сама. В полунощ се наложи Том пак да яхне коня и да отиде в Хадъртън да доведе и другия лекар.
Само че преди лекарят от Хадъртън да успее да пристигне в Грейндж, там вече плачеше едно тъничко гласче — на бял свят бе дошъл един мъничък дух, наследник на рода Феърфийлд.
Госпожа Тарнли писа на Хари Феърфийлд в Уайвърн, за да му съобщи за събитието по следния начин:
„Сър, господарю Хари, имаме изненада. Тъзи сутрин госпужата роди момче и наследник. Бебето е дубре, ама госпужа Феърфийлд е слаба и има упасност за живота й.
Вашъ слугиня, Милдред Тарнли“
Дулчибела, без да се посъветва с Милдред, както бе постъпила и самата Милдред, също написа писмо — по-учтиво и по-възпитано, но с не по-малко правописни грешки. Когато писмата пристигнаха в Уайвърн, Хари не беше у дома.
Минаха цели четири дни, преди един следобед да пристигне Хари Феърфийлд.
Беше хвърлил поводите на коня си на Том в двора на обора и изникна ненадейно пред Милдред Тарнли на вратата на кухнята.
— Е, как е родилката? — попита Хари със смутен вид, но се постара да се усмихне. — Как е госпожица Алис?
— Госпожа Феърфийлд е много зле и лекарят не храни големи надежди. Животът й зависи от божията милост, господарю.
— Ще се оправи, ще видиш. Скоро ще се оправи. А кога е родила… не си сложила дата на писмото.
— В петък, струва ми се. Толкова сме притеснени и натоварени, че не различавам дните един от друг.
— Ще се оправи. Има ли някой при нея?
— Една медицинска сестра от Хадъртън.
— Някой друг? Мислех, че лейди Уиндейл може да дойде.
— Канех се да изпратя да я повикат, но доктор Уилет не ми позволи.
— Така ли? Защо?
— Още не. Каза, че щяла да му пречи, че не може да бъде полезна и може дори да получи треска от притеснението.
— Твърде вероятно е — съгласи се Хари. — А как е момчето. Момче е, нали?
— Да, момче е, сър. Голямо и здраво момченце… ще се развива добре и сигурно ще стане истински щедър Феърфийлд, един смел господар на Уайвърн.
— Да, сигурно ще стане така. Няма да го притеснявам. И бездруго си имам предостатъчно проблеми на главата, а някои неща човек е по-добре да не прави никога, отколкото късно. Аз явно ще живея и ще си умра като ерген. Годинките ми са повече, отколкото си личи по зъбите — каза Хари, усмихна се и показа хубавите си зъби.